— Наричаме ги клиенти — каза тя. — Рядко идват тук.
— Прибиране и доставяне?
— Тези хора го очакват. Преди го правехме безплатно. Сега взимаме по сто долара и никой не се оплаква.
— Епохата на занижените очаквания.
— Моля?
— Цената на бензина, а?
— Така казват шефовете.
— Кой извършва прибирането и доставянето?
— Момчетата, които описват колите.
— А не монтьорите?
— При техните заплати? Не мисля.
— Квалифициран труд.
— Така казват.
— Клайв от колко време работи тук?
Тя се приближи до прозорчето.
— Подозирате ли го в нещо?
— Съвсем не.
— Рутинни въпроси — рече тя. — Като по телевизията.
— Познахте.
— Щом казвате. — Тя се върна към компютъра си.
Изчакахме пет минути, преди Майло да я помоли да се обади пак на Клайв.
— Може би прави нещо шумно и не чува — каза тя.
— Можем да отидем отзад и да го потърсим.
— Не, няма проблем.
Тя повтори повикването. Преди да утихне съобщението, вратата зад нас се отвори и един писклив глас каза:
— Чух те още първия път, Естер.
Отчетлив акцент, само че не чипс и бира. Може би „Суийт хоум Алабама“.
— Ето ви го — промърмори Естер.
Клайв Хатфийлд избърса почернелите си ръце в парцал, който не беше много по-чист от тях. Трийсет и няколко годишен, висок, с криви крака в сив раиран гащеризон, дълга и права кафява коса, оцветена в червено по върховете, рунтави бакенбарди, малък счупен нос. Присвитите му очи ни наблюдаваха, докато се бършеше от маслото. Когато част от мръсотията падна, забелязах бледа ивица кожа около левия му безименен пръст.
— Да?
— От полицията са, тебе търсят — каза Дороти.
— От полицията?… Какво, по дяволите… това да не е някакъв майтап?
— Да поговорим отвън — рече Майло.
Хатфийлд се поколеба, но ни последва.
Минахме покрай едно яркочервено бентли „Континентал“ GT купе, което Хатфийлд изгледа с отвращение.
— Малко е крещящо — каза Майло.
— Парите са си техни — сви рамене той. — Къде ме водите?
— Тук — рече Майло, като се спря до кадилака.
Физиономията на Хатфийлд се изпъна, докато оглеждаше колата ми.
— Това полицейски автомобил ли е? Да не сте под прикритие?
Той прекара пръст по капака на кадилака и остави сивкава следа.
— „Дженерал Мотърс“ сложиха шаси от шевролет двойка на тези, малко ги замазаха и направиха цената по четири.
— Чух, че бентли „Континентал“ било поукрасено отвътре ауди — каза Майло.
Хатфийлд пъхна парцала в задния си джоб.
— Интересувате ли се от коли? Какво карате, когато не сте на работа?
— Порше 928.
— Не е зле. Аз обаче предпочитам „Карера“.
— Клайв, тук сме заради Катрина Шонски.
Хатфийлд отметна коса от очите си. При това движение докосна малкия си нос и остави мазно петно на върха му.
— Какво за нея?
— Кога последно я видяхте?
— Какво, да не е загазила нещо?
— Отговорете на въпроса, моля.
— Последният път… значи явно наистина е загазила.
Хатфийлд извади кутия „Сейлъм“ от страничния си джоб и издуха дима към вдлъбнатата муцуна на един черен астън мартин.
— Последният беше, когато нещо се разфуча и ме изрита от тях… бих казал преди… около три месеца.
— Любовна драма?
— Нямаше любов — усмихна се Хатфийлд. — Само знаете какво.
— Физическа връзка.
— Само физическа, без връзка — каза Хатфийлд. — Запознахме се в един бар, излизахме няколко пъти. Това момиче е голяма артистка. В леглото, имам предвид. Разбеснява се, все едно ще се пръсне. Накрая се усетих, че се преструва, и й го казах. Тогава ме изгони.
— Кой бар?
— Кой бар беше… — Хатфийлд се почеса по главата.
— Клайв, това не е много труден въпрос.
— Двамата с нея ходехме в няколко бара по онова време, не мога да се сетя в момента. Живея в Северен Холивуд, тя е във Ван Нуис, но искаше да пие в Шърман Оукс, „Студио сити“, казваше, че е тузарско… първият път май беше в… не, не беше бар, първият беше в един ресторант, онова френското място… „При Морис“. Хапвах си пържолата, тя беше на бара, когато отидох до тоалетната, видях задника й на стола и се завъртях наоколо. Готино момиче, светлината падаше върху косата й и цялата изглеждаше златна. Дребна, но с жестоко тяло. Заговорихме се веднага, всичко потръгна много лесно и така се озовахме у тях. След няколко дена й се обадих и почнахме да излизаме заедно. Ама нищо сериозно.