— Дотук добре. Случайно да си пазите самолетните билети?
— Трябва ли?
— Как се казва бившата ви жена и кой е телефонният й номер?
— Вие сериозно ли?
— Абсолютно сериозно, Клайв.
— Уф…
— Вие връщате ли колите с три колела?
Хатфийлд приглади косата си назад и ни възнагради с нащърбена усмивка.
— Добре, питайте я, няма за какво да ви лъже. И можете да й кажете колко добре изглеждам.
— Непременно, Клайв.
— Направете й скомина — каза Клайв. — Кажете й, че сте ме видели с някоя актриса.
— Име и номер, Клайв.
— Британи Луиз Хатфийлд. Дръжте си телефона далече от ухото, че това момиче бая крещи.
Майло си записа информацията и се загледа в него, докато той се отдалечаваше. Върнахме се в офиса и показахме снимка на Кат Шонски на Естер.
Тя я разгледа.
— Не мога да се закълна, но май че е една от онези, които идват при него. — Приближи снимката до очите си. — Не е зле. По-добре е от другите.
— Клайв популярен ли е?
— Няма да повярвате — рече тя. — Носят му обяд. В това момче сигурно има нещо, ама аз не го виждам.
— Едва ли е чар — отбелязах аз.
— Нито пък чисти ръце.
— При тази работа едва ли можеш да се опазиш чист — казах аз.
— Точно така, затова излизам с учител.
— Клайв канил ли ви е да излезете? — попита Майло.
— Шегувате ли се? — Тя се върна към снимката. — Мислите, че й е направил нещо ли?
— Според вас способен ли е? — попита Майло.
— Според мене е простак с кисел нрав, но никога не си е изпускал нервите, нито пък е бил агресивен. Но сигурно всеки е способен на такова нещо. Значи го подозирате.
— Ни най-малко, госпожо. Най-добре да си мълчите за този разговор.
Тя свали очилата си.
— Нямах намерение да разпространявам слухове.
— Разбира се, че не. Значи Клайв…
— Клайв си е добре — рече тя. — Всички тука са добре. Имам си работа.
Прозорчето се захлопна.
Единайсета глава
Докато излизах на заден от паркинга, едно бентли се появи и ми препречи пътя.
Още едно черно. С червена тапицерия.
Дадох напред.
Бентлито не помръдна.
Майло си подаде главата и каза:
— Направете ни място.
Шофьорският прозорец се отвори, шофьорът със синя риза си подаде главата и извика:
— Не можете ли да четете? Само за клиенти, пич!
— Ах, усилията на мъжкаря — рече Майло, излезе от колата и проведе трийсетсекунден разговор с мъжа. Когато се върна при кадилака, шашардисаният шофьор ми беше направил достатъчно място.
— Намираш нови приятели и влияеш на хората — казах аз и завих към „Пико“.
— Ако имах вродения чар на Клайв, щях да си изкарам и безплатен обяд. Как ти се струва?
— Може би в него има някаква груба привлекателност.
— Достатъчно груба, че да нарани Кат Шонски?
— Не харесва жените — казах аз, — а тази конкретно го е зарязала.
— Жена му и децата му ги няма, той е самотен, приисква му се и може би си спомня каква тръпка е било за Кат возенето в готини коли, защо да не опита пак?
— Твърди, че не познава клиентите — казах аз, — но е достатъчно да погледне поръчката и да види адреса на Хюбъл. И ако наистина е човъркал колата на Хюбъл, може да е намерил резервния ключ в калника.
— Ха — рече той, — че и главният ключ може да е у него. Значи ти харесва.
— От друга страна, не прилича на убиеца на Ела Манкузи. А има и алиби.
Той намери номера на Британи Хатфийлд в Мисисипи и го набра.
— Здрасти, майка ти в къщи ли е? Един приятел от Калифорния. Да, Кали… госпожо Хатфийлд? Обажда се лейтенант Стърджис от лосанджелиската полиция. Не, съжалявам, не е за това… разбирам. Ще видя какво мога да направя, но най-напред бихте ли ми казали…
Слуша дълго и приключи разговора с телефон далече от ухото.
— Клайв беше прав за долби съраунда. А има и причина да крещи, явно принцът има проблем с покритието на чековете. Проблем с издръжката на децата, който продължава трети месец. Поискала е запор на заплатата и реши, че се обаждам за това. За съжаление потвърди, че е бил в Мисисипи по времето, когато казва. Бил е при нея и децата, докато не е „отишъл в Байлокси при онази откачена кучка майка му“.