Къщата на Уилсън Гуд беше една от петте ъгловати едноетажни постройки в края на задънена улица над евтините места на „Холивуд Боул“. Брокерите ги наричат „архитектура от средата на века“, сякаш петдесетте години са прокажено десетилетие.
Достатъчно близо до амфитеатъра, че да се чува музиката в топлите летни вечери. Гледката беше дървета, храсти и лишено от озон небе.
Къщата на Гуд беше измазана в прасковен цвят там, където не беше с обшивка от секвоя. Сивият „Експлорър“ и един зелен фолксваген „Пасат“ бяха паркирани върху грапави плочи зад порта с електрическа мрежа по цялата й дължина.
Натиснах бутона на домофона и чух звънеца да изпълнява първите ноти от канона на Пахелбел. Един присмехулник прелетя от калистемона и кацна на живия плет от лоницера. В далечината гарваните си играеха на политици. И както винаги автомобилният шум — магистралата беше истинската филхармония на Лос Анджелис.
Преди да тръгна, изрових снимка на Уилсън Гуд в интернет. Парти по случай победа на някакъв финал. Добре изглеждащ мъж с дебел врат и тъжни очи, които не съответстваха на празничното настроение.
Може да е чувствителен. Може пък да няма нищо против да го обезпокоя, докато боледува.
Звъннах отново, обмислях и трети опит, когато по „Броудмор“ се зададе една жена, влачеща нещо малко и кафяво. Животното се дърпаше, подскачаше и опъваше презрамките на каишката. Жената подтичваше след него.
Реших, че е чихуахуа, и сбърках — това беше най-малкият дакел, който някога съм виждал, хвърлящ се и дърпащ се напред с наведена глава като една целеустремена наденичка.
Жената беше с кестенява коса и лунички, носеше зелена блуза в същия цвят като пасата, къси черни панталони, черни обувки. Около трийсетте, към метър и седемдесет, с дълги крака и широк ханш.
Кучето опъна докрай дългата каишка. Внезапно в него се събуди страст към лявата ми обувка.
— Спри, Инди — каза жената неубедено, китката й се метна напред, тя направи опит да запази равновесие.
— Инди като Индикар ли? — попитах аз.
— Изобщо не гаси двигателя.
Тя взе кучето на ръце, борейки се с гърчещия се вързоп. Когато Инди накрая се успокои, жената погледна към къщата на Уилсън Гуд. Светлозелени очи. Мек оттенък, твърда преценка.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита тя.
Извадих картата си на консултант на лосанджелиската полиция. С отдавна изтекъл срок и твърде маловажна, но повечето хора не си даваха труд да проверяват. Жената с луничките беше достатъчно далеч, за да не може да прочете подробностите, макар че Инди правеше опити.
— Търся господин Гуд.
— Аз съм Андреа. Съпругата му. — Сякаш не беше сигурна. — За какво ви е Уил?
— Преди петнайсет години е имал приятел на име Антоан Бевърли, който…
— Разбира се. Антоан.
Инди започна да издава страховити звуци, подновявайки борбата срещу задържането. Андреа Гуд се предаде и го пусна на земята.
— Уил и Антоан бяха приятели от детската градина. Това, което се случи на Антоан, е най-тежкото преживяване в живота на Уил. Само че той не знае нищо, което би помогнало на полицията.
— Сигурна ли сте?
— Разбира се, че съм сигурна. Полицията откри ли нещо най-сетне?
— В момента започва повторно разследване. Бихте ли попитали съпруга си дали ще ми отдели няколко минути?
— Полицията изпраща психолози да разследват стари случаи?
— Определени случаи. Ако бих могъл…
— Сигурна съм, че Уил с радост би помогнал — каза тя, — само че сега не е моментът. Има грип, а и му предстоят няколко важни мача. Дайте ми телефона си.
— Детективът, който разследва случая, вече се е обаждал…
— Така ли? Трябва да проверя секретаря. На Уил не му е до това. Висока температура, което не е типично за него, но явно из училището върлува нещо.
Вниманието ни беше привлечено от давещ се протест някъде долу.
Инди се беше изправил на задните си лапи, предните ловяха въздуха, очите му бяха изхвръкнали. Полуобесен на каишката, която минаваше през врата му, придърпана от ръката на Андреа Гуд.
— О, не! — каза тя и я отпусна. Инди падна долу, дишайки тежко. Тя коленичи. — Съжалявам, миличък.
Инди нададе още един протестен лай, след което я близна по лицето. Безусловна вяра и любов, може би един ден Ватиканът ще започне да канонизира кучета.