— Време е за силно кафе.
— Силно и горчиво. Като мене. Ще се чуем утре, Алекс.
— Само още нещо.
— Което ще ме накара да се усмихна или да се намръщя?
— И двете.
Разказах му за убийствата в Охо Негро и за сайта Dark Visions.
— Четиринайсетгодишен любител на кървища. „И малко дете ще ги кара.“6
— Може пък това дете да ни отведе до нещо сериозно. Черна луксозна кола, открадната от паркинг за коли под наем, заподозрян в каубойски дрехи. И това е единственото, което хората са забелязали. Посипваш си косата с бял прах, слагаш си очебиен кариран каскет, започваш да си влачиш краката и постигаш същия ефект. Както и ако караш лъскава кола, между другото.
— Маски — каза той. — Изкуството на заблудата. Охо Негро, а? Не съм го чувал. Преди девет години… нали знаеш на какви мисли ме навежда твоята обиколка?
— Че ако има връзка между тях, може да има и други. Не излязоха други убийства, свързани с черни коли, но това на Ела още не е регистрирано, така че мрежата е далеч от съвършенството.
— Вярно. Не съм сигурен как се отразява това на настроението ми… добре, по ред, трябва да си събирам чукалата, да мина през „Севън илевън“ за кафе и нещо за ядене. Искаш ли малко екотуризъм? Времето и бензинът се плащат от Върховното създание.
— Бог ще ми плати?
— Шефът — рече той. — Което е същото.
— Как мина твоята среща?
— Стоманен поглед, здраво ръкостискане, натисна ме дали съм стигнал донякъде, престори се, че не е ядосан, че не съм. Само дето ирландската му физиономия почервеня по края. След това изведнъж ме попита дали ти консултираш по някои въпроси. По всички, казах му аз, когато имаш време. Той ме попита какво означава това. Казах му, че с нашите заплати си имаш и друга работа. Тук той наистина почервенява. Започва една тирада как отделът е някъде между мезозойската и неозойската ера, време е да се модернизираме, трябва ни сериозно участие на психолози, а не случайни психоаналитици, които само позорят полицаите. Опитвам се да вмъкна нещо за финансовата страна на въпроса, но когато той е в това състояние, е невъзможно. Така че срещата беше най-вече за тебе.
— Леле — казах аз, — я ми натопи главата в кофа с лед, преди да се е пръснала от надуване.
— За целта трябва само да видиш схемата на заплащане, която предложи. Трийсет процента допълнително за бензин и разходи по колата, но часовата ставка си остава малка. Аз трябва да открия сметка за тези разходи, ти трябва да водиш точен отчет. Което няма как да стане, защото си имаме друга работа. Сега разбра ли какво трябва да направиш?
— Хм — казах аз.
— Благодаря. И не забравяй да се храниш. С трийсет процента отгоре си на цените от 1965 година.
— Кексчета и чипс.
— Точно така — рече той. — Храна за ума.
Тринайсета глава
Долината Санта Инес е сгушена между две планински вериги и попива слънце и благодат. Благословен с температури за къс ръкав и покрити с лозя склонове, този район често е бъркан с райската градина. Там, където няма грозде, цъфтят ябълки. Хълмовете са заоблени и гладки, такъв е и океанският бриз, който омекотява утринта. Туристите се тълпят в долината за вино, храна, антики, коне и фантазии от рода на „какво би било, ако“.
Повечето от градовете, изпъстрили областта — Солванг, Бюлтън, Балард, Лос Оливос — процъфтяват от това внимание.
А ето го и Охо Негро, наречен на нащърбеното черно око на изоставена варовикова кариера.
Разположен върху негостоприемен триъгълник от безводна почва на юг от мястото, където шосе 101 се отправя към Лос Аламос, Охо Негро навремето е бил място за отдих на магистралата. Благоденствието си има недостатъци — пешеходци премазани от тирове, неприятности, предизвикани от мимолетността. Но хората живеели. Когато преместили магистралата няколко мили на север, Охо Негро умрял.
Същото се случило и с Уендъл Салми, шерифа, разследвал убийството на Брайт и Тран преди девет години. Майло установи това в полицейската база данни. Уреди ми и среща в единайсет с Джордж Карденас, новия шериф.
„Не очаквай кой знае какво, Алекс. Човекът е на тази работа от осемнайсет месеца. Ако надушиш нещо, добре. Може и да откриеш някоя самотна душа, която жадува да поговори.“
Охо Негро не фигурираше на нито една от картите ми, така че отворих интернет. Описанието на маршрута предупреждаваше за необозначен изход на седем километра след отбивката за Бака стейшън.