В десет Майло пак се обади. Седял си в колата, водел наблюдение от три часа, гледал как нищо не се случва в апартамента на Тони Манкузи.
— Жадуваш ли да поговориш? — попитах аз.
— Говоря си сам. Току-що се свързах с детектива в Санта Барбара, който е работил по случая Брайт-Тран заедно със Салми. Каза ми, че историята била неразкриваема още от самото начало. Само че е пенсиониран и скучае, така че ще ти направи услуга и ще се срещне с тебе. Доналд Брейгън, живее в Бюлтън. Бил е сержант и звучи така, все едно още държи на чина си. Следобед лети за Сиатъл, оттам хваща някакво самолетче за Аляска за риболовен излет. Ако стигнеш до Санта Барбара до девет, ще закуси с тебе в „Моби Дик“ на кея на Стърн.
— Ще си взема харпуна.
— Чао. Връщам се към моя „Ред бул“ и буритото.
— Да не би да споделяте една кухня с Тони?
— Не само това, една и съща мазна лъжица — рече той.
— Симпатия?
— Изискан вкус.
Тръгнах на другата сутрин в седем, изтърпях трафика между Енсино и Таузънд Оукс, проявих малко небрежност към ограниченията на скоростта след Камарило и бях преди Санта Барбара в девет без двайсет. Няколко километра преди отбивката Кабрило Майло ми се обади да ми каже, че Доналд Брейгън е хванал по-ранен полет и е отменил закуската.
— Няма желание да говори за стари провали? — попитах аз.
— Или сьомгата е решила да се покаже по-рано, заблудените му копелета.
— Рибите ли?
— Скачат нагоре по течението все едно ще впечатлят някого.
Вече бях на петдесет километра след крайбрежния град, където шосе 101 завива към вътрешността и на север, а всяка следа от синята вода изчезва. Отбивката за Бака стейшън не беше нищо особено. Необозначеният изход беше почти десет километра по-нататък. И хрътка би го изпуснала.
Като подскачах по зле поддържан път, напредвах покрай памукови насаждения, които свършиха внезапно като холивудски брак. Гледката и от двете страни беше висока до кръста дива трева с цвят на слама и разпръснати дървета със сиви, усукани дънери. На север планината Санта Инес показваше малко плът, но запазваше дистанция, като двоумяща се старлетка.
Старата варовикова кариера се показа и намалих, за да огледам. Телена мрежа с плоскости от гофрирана пластмаса закриваше мината, но през дупки в пластмасата успях да зърна черната паст. Предупредителни знаци с черепи и кръстосани кости създаваха приятелска атмосфера. Докато се канех да продължа пътя си, някакво движение привлече погледа ми.
Един крастав койот се промъкна в тревата, размърда плоскостите и изчезна.
След още няколко полета с памук и много повече с нищо, тревата отстъпи място на изоставен склад и нацапана от птиците зелена табела, която съобщаваше, че Охо Негро е на 70 метра надморска височина и има население от 927 жители.
Половин километър по-нататък забелязах слаба жена с черна коса, която вървеше край пътя и носеше голяма метална клетка. Мъкнеше я с две ръце, с гръб към мене. По грешния начин.
Шумът от двигателя ми я накара да се обърне, но продължи да върви към стар кафяв джип, паркиран няколко метра по-нататък.
Спрях и свалих прозореца от другата страна. Тя се обърна рязко, държейки клетката пред себе си. Капан за животни с пружина, достатъчно тежък, за да й откъсне ръцете. Решетката на дъното беше покрита с кафяви петна.
— Търсите ли нещо?
Двайсетинагодишна, латиноамерикански тип, с бяла каубойска блуза, джинси и ботуши. Гъстата й лъскава коса беше здраво опъната назад над широко, гладко чело. Имаше златистокафяви очи, силен нос, тънки устни. Изключително красива жена с остри черти, като хищна птица.
— Търся шериф Карденас.
Капанът се отпусна малко.
— Продължавайте нататък. В града е.
— Колко има до града?
— Веднага след първия завой.
— Благодаря.
— Вие да не сте онзи доктор от Ел Ей?
— Алекс Делауер.
— Той ви очаква — каза тя.
— За него ли работите?
Тя се усмихна.
— Аз съм сестра му, Рики.
Протегнах ръка.
— Не ви трябва да ме пипате, след като съм пипала това.
— Какво сте хванали?
— Поредният койот. Разпиляват боклука на една от възрастните жени, за които Джордж се грижи, но тя не си купува затваряща се кофа. На осемдесет и девет е, така че щом чуе шум или намери изпражнения, се обажда на Джордж. Това е работа на ветеринарната служба, ама я се опитайте да ги докарате тука.