Майло погледна Шон.
— По-бързо, но все пак изисква време, сър — каза Шон. — А ДНК анализът е много скъп.
— Аха — рече Хюбъл. — Значи не ви е приоритет, момчета.
— Не че не ви влизаме в положението, сър…
— Такъв шок е — каза Майло. — Усещането, че са нарушили личното ви пространство.
— Познахте — каза Хюбъл. — Но най-важното е дали той не е на свобода и не замисля нещо друго?
Майло му изнесе лекцията си „Заблуди в криминалистиката“, която ставаше все по-актуална предвид измислиците, които даваха по телевизията всяка седмица.
Основните моменти бяха следните: магьосниците от криминалните лаборатории са много интересни, но дребните подробности от местопрестъплението имаха значение в по-малко от десет процента от случаите, чакащите за ДНК анализ в Министерството на правосъдието бяха толкова много, че то имаше договор с една лаборатория в Ню Джърси за допълнителната работа, а тя пък беше толкова претоварена, че само убийствата и жестоките сексуални престъпления заслужаваха да се анализират.
— Дори и при сериозно престъпление, господин Хюбъл, могат да минат месеци.
— Гледай ти. Как изобщо разкривате някакви престъпления, лейтенант?
Майло се усмихна:
— Мотаем се наоколо и понякога ни излиза късметът.
— Съжалявам, не исках да… само десет процента, така ли?
— Най-много.
— Добре, разбрах… Просто човек живее в определен квартал с надеждата, че може да е относително изолиран от… явно това също е измислица.
— Това наистина е спокоен квартал, сър. Един от най-спокойните в нашето управление.
Спестена беше малката мръсна тайна на Уестсайд — насилието в скъпите квартали е рядкост, но не и кражбите, включително на коли. Както беше казал един заловен крадец: „Там има разни готини неща“.
— Значи да се успокоя и да забравя, че изобщо се е случвало — каза Никълъс Хюбъл.
— Знаете ли какво, сър, ако детектив Бинчи има време, той ще се обади за техническа помощ и ще вземе проба, поне да установи дали е кръв. Ако експертите по местопрестъплението имат време, могат да изследват цялата кола. Щом така искате.
— Какво ще търсят?
— Още кръв, нещо необичайно. Може да отнеме известно време.
— Значи няма да имам кола няколко дни?
— Възможно е.
— Ами — рече Хюбъл, — никъде нищо не открих…
Той се усмихна измъчено.
— Огледах с фенерче. Сигурно съм замърсил местопрестъплението.
— Чистили ли сте колата с прахосмукачка, сър?
— Не, но отпечатъците ми…
— Отпечатъците ви ще са по цялата кола, защото вие я карате. Ако не сте чистили с прахосмукачка и има някакви съществени петна или пък са останали влакна, ще можем да ги намерим.
Хюбъл потри око с пръст.
— Десет процента, казвате? Щях да се обзаложа, че са деветдесет. Явно не ми е това стихията.
— Затова сме тук, сър. Искате ли детектив Бинчи да извика техническа помощ?
— Ще свалят ли тапицерията на вратите?
— Не, сър. Ще използват тампони, може би ще остържат някои повърхности, ще натопят каквото намерят в солен разтвор, ще добавят различни реактиви — химикали, които взаимодействат с телесните течности. Могат да направят анализ на място за човешки протеин, а ако е кръв, да определят кръвната група. Става дума за няколко минути, но докато дойдат експертите, може да мине много време, може би дори дни, така че най-добре ще е да не карате колата. Междувременно детектив Бинчи ще снеме показанията ви и ще напише подробен доклад за нашия архив.
Шон подритна едната си обувка с другата.
— Имам друга кола, мога нея да карам — каза Хюбъл. — Нека да помисля.
— Изборът е ваш, сър.
— Хубаво е да имаш избор — рече Хюбъл. — Или илюзия за избор.
Докато се отдалечавахме в колата, попитах:
— Подробен доклад? Какво е това? Наказанието на Шон, че ти изгуби времето ли?
— Не приемам подобни обвинения.
— А следващата ти стъпка е да го затвориш вкъщи и да му вземеш компютърните игри ли?
Той се засмя.
— Това, което наистина ще направя, е да си покрия задника. Хора като Хюбъл може да познават кмета. Най-малко ми трябва — на Шон най-малко му трябва — да се дърдори по коктейлите как на полицията не й пука.
— Аха — рекох аз, — защитаваш хлапето.
— Точно това прави чичо Майло.
— А и кой знае — казах аз, — петното може да доведе до нещо.