Той извъртя глава към мене.
— Успокояването на богаташи е едно, Алекс. Измислянето на ретро готически вампири тип „Чарлс Менсън“5, които върлуват из улиците на Брентуд и нападат играчи на борсата, е друго.
— Истинските последователи на Менсън върлуваха из Бевърли Хилс и Лос Фелис и нападаха всякакви богаташи.
— Това е безобидна кражба на кола, извършена от наркоман, който е бил достатъчно съвестен да я паркира на място, където собственикът може да я намери.
— Щом казваш — рекох аз.
— Не ми дръж такъв тон, млади момко — рече той.
Четвърта глава
Дори Шон да беше извикал експертите по местопрестъпления да претърсят бентлито, той не уведоми Майло.
В продължение на една седмица в западен Ел Ей не бяха регистрирани нови убийства. Като проклинаше психо-икономико-социалните фактори, причинили такава спокойна есен, Майло се захвана със стари неразрешени случаи. Документацията по тях, която търсеше, липсваше, или беше толкова оскъдна, че не вършеше никаква работа, и той стигна до задънена улица.
На осмия ден от връщането му на работа се обадих да го чуя как е. Капитанът току-що беше му предал указание от директора на полицията. Сериен убиец изнасилвач на име Къзман Джаксън — Къз, очакващ екзекуция в Тексас, се опитваше да отърве смъртоносната инжекция, като признаваше за убийства из цялата страна и обещаваше да посочи гробовете.
Преди Тексас да се съгласи да разследва, искаха местните ченгета да им осигурят някакви факти.
Жертвата на Къз Джаксън в Калифорния, за която той признаваше, беше Антоан Бевърли, петнайсетгодишно момче от южен Ел Ей, изчезнал в Кълвър Сити преди шестнайсет години, докато продавал абонаменти за списания по домовете. По онова време Джаксън живеел наблизо, във Венис, и работел в един приют за животни в Уестчестър, на петнайсетина километра от работния маршрут на Антоан.
И в централния архив нямаше следа от случая „Бевърли“. Централата нареди на Майло да търси в западен Ел Ей и ако намери нещо, да се свърже отново със свидетелите.
До този момент нямаше успех.
— Време е да издадем фатва на Големия бюрократичен Сатана — рече той. — Нека ти кажа какво стана. Обикновено такива неща отиват при момчетата от „Специални убийства“, но те обичат шумни и бляскави случаи, а този не е такъв, и те го пускат на Западен Ел Ей. В този момент капитанът решава, че ще се зарадвам на всичко, и ми го подхвърля.
— Е — казах аз, — поне има нещо ново.
— Какво именно?
— Капитан, който проявява съжаление.
— Трябва да вървя, Алекс.
Сивият облак над главата му изобщо не се беше разсеял. Сигурно е от оловото в ръката му и остатъчната болка.
Или духовна ерозия след двайсет години работа като детектив гей в полицейското управление на Лос Анджелис.
Ситуацията като цяло се беше променила, но може би с толкова бавни темпове, че съзнанието му дори не я беше регистрирало като прогрес.
Като новобранец правеше всичко възможно да крие ориентацията си. Въпреки това истината излезе наяве и доведе до подхилквания, шушукане и открити прояви на враждебност. Престана да се крие, но и не парадираше. Често намираше в шкафчето си заплашителни писма. Работата в екип, която е основополагаща за отдел „Убийства“, му убягваше, след като няколко от партньорите му се поддадоха на слуховете и поискаха да бъдат преместени.
В опит да оползотвори тази изолация той трупаше извънредни часове и постигна един от най-високите проценти разкриваемост в управлението. Тъй като не знаеше какво да прави с него, управлението се колеба до момента, в който напредъкът в човешките права и един куп благодарствени писма от семействата на жертвите направиха тормоза над него почти невъзможен.
След това едно старо убийство го върна в новобранските му дни, тъй като беше изровил нелицеприятни факти за шефа на полицията, и му осигури сделка — няма да обявява резултатите, а в замяна ще стане лейтенант, ще му бъде позволено да не се занимава с бюрокрацията, свързана с тази длъжност, и ще продължи да разследва убийства.
Измъкнаха го от стаята на детективите, сложиха го в един офис с размерите на килер, който някога наистина е бил килер, дадоха му един стар компютър, прикачиха му младши детектив да му помага, ако никой друг не се нуждаеше от него в този момент, и му казаха да си избира случаите.
5
Charles Manson — американски престъпник, осъден на доживотен затвор за организирането на масови убийства. — Б.пр.