Също толкова голям чинар на алеята закриваше колата.
Светлините изгаснаха.
Тойотата остана на място десет минути, след което потегли отново и се върна до „Такосите“ на Гордито.
Манкузи се приближи до бордюра, за да слезе блондинката. Тя се заигра с колана на шортите си, наведе се навътре и каза нещо през шофьорския прозорец. Извади цигара и я запали, докато тойотата се отдалечаваше.
Майло притича през улицата и извади значката си. Блондинката се плесна по бедрото. Майло каза нещо. Блондинката се разсмя по същия начин, както когато приближаваше Манкузи. Майло посочи цигарата й. Тя я загаси. Той я стъпка и взе чантичката й.
Като я държеше за лакътя, той я поведе през Хайленд направо към камарото.
Лицето му беше безизразно. Нейните очи бяха широко отворени от любопитство.
Двайсет и седма глава
Майло извади бръснач със стоманена дръжка от чантичката на проститутката.
— Ръцете на колата.
— Това е за самозащита, сър.
Дрезгав глас.
— На колата.
Прибра ножа в джоба си, пъхна чантата в багажника, сложи проститутката на задната седалка и се намести до нея.
— Твой ред е да караш, партньоре.
Седнах зад волана.
— Обичам компания — рече проститутката.
Седнала до Майло, тя изглеждаше дребна и крехка. Към края на трийсетте, твърда и рошава коса, платиненоруса в корените, медноруса по върховете. Лице с остри черти, изпъстрено от пъпки, блестеше под кора от бронзов грим. Жив нос, плътни устни, лъщящо деколте, големи халки на ушите.
Кобалтови очи под твърди мигли, дълги повече от сантиметър, се бореха да не шават.
Под всичко това — мускулест врат. Ясно очертана адамова ябълка.
Тя видя, че гледам прекалено едрите й ръце, и побърза да ги скрие.
— Това е Таша ла Бел — каза Майло.
— Здравей, Таша.
— Много ми е приятно, сър.
— Да вървим — рече Майло.
— Къде отиваме? — попита Таша.
— Никъде конкретно.
— След няколко часа отваря Дисниленд.
— А в Дисниленд за възрастни не искаш ли? — попита Майло.
Отговор не последва.
Излязох на Хайленд и уцелих една дупка, от която колата се раздрънча.
— Ох — рече Таша. — Такава малка кола за толкова големи мъже.
Като подминах „Сънсет“ и „Холивуд булевард“, се отправих на изток по „Франклин“, минах покрай тъмни жилищни сгради и стари дървета. По улиците нямаше хора. Самотно куче ровеше край един жив плет.
— Какво съм направила, къде ме карате? — попита Таша.
— Обичаме компания — отвърна Майло. — Като ти проверим отпечатъците, какво име ще излезе?
— Отпечатъци ли? Нищо не съм направила. — Напрежението повиши гласа й с няколко тона.
— Името ти за протокола?
— Какъв протокол?
Оттенък на агресия понижи тембъра. Вече чувах носовия изговор на гамен, притиснат в ъгъла и готов да се бие или да бяга.
— На нашето разследване. Освен това разполагаме и с малкото ти джобно ножче.
— Това е антика, сър. Купих си го от eBay.
— Какво е рожденото ти име?
Подсмърчане.
— Аз съм си аз.
— Няма съмнение — рече Майло. — Дай да не го правим на по-голям въпрос, отколкото е необходимо.
— Не разбирате, сър.
— Разбирам. Миналото си е минало — каза Майло. — Нали така?
Приглушено „да, сър“.
— Но понякога историята е от значение.
— Какво съм направила, защо ме качихте в тая кола?
— Освен ножа забелязана си да участваш в склоняване към проституция и проституиране. Само че можеш да се озовеш обратно при Гордито след петнайсет минути, вместо в ареста. Ти решаваш.
— Какво разследвате, сър?
Майло щракна с химикалката.
— Първо рожденото ти име. Не някой от прякорите, които използваш, когато те пипнат.
— Сър, не са ме арестували от… трийсет и… осем… седем дни. Освен това беше в Бърбенк. А и беше само за кражба от магазин. А и обвиненията отпаднаха.
— Срещу кого бяха обвиненията?
Пауза.
— Мери Елън Смитфилд.
— Също като шунката — каза Майло.
— А?
— Какво пише на кръщелното ти, Таша?
— Нали няма да ме арестувате?
— От тебе зависи.