— Може ли той да е уанабуто?
— Подстрижете го и ще ви кажа.
— Опитай се да го разгледаш през косата.
— Съжалявам, сър, не искам да ви лъжа. Твърде много коса.
— Имаше ли усещането, че Тони и Туида се познават от преди купона?
— Туида, ха, да, така трябва да му викаме. Никога преди това не съм виждала нито него, нито Тони, а него и след това. Не съм ходила и на други купони там. Защото сладкият ми стар адвокат ми каза да не го правя. Искаше ме само за себе си, когато идваше в града. И го подплатяваше с пари. Все още го прави.
— Но още намираш време за Тони.
— Много свободно време не е на хубаво, сър. Нищо не е без пари.
— Какво обича Тони?
— Да съжалява.
— Себе си ли?
— И себе си, но имах предвид, че се извинява.
— За какво?
— За всичко — отговори Таша. — Губи ми времето. Идва да си получи каквото иска, а след това изпада в депресия, начумерва се, казва, че не трябвало да го прави, че изобщо не бил такъв.
— Не си признава, че е гей?
— В главата си Тони въобще не е гей. Ако му кажеш, че е такъв, се нервира. Мисли си, че ме харесва, щото съм момиче, той харесва само момичета. Много са като него. Искат хем да го изядат, хем да им остане. — Смях.
— Колко често се виждате?
— Обикновено беше веднъж месечно, сър. После спря. Тази вечер беше за пръв път от… три месеца може би? Може ли да се връщам? Моля ви. Не познавам тази част на града, не обичам да ходя на места, които не знам.
— Разбира се — каза Майло.
Намерих една пресечка и направих обратен завой.
— Благодаря ви, сър. Ще ми върнете ли малкия помощник?
— Не прекалявай — рече Майло. — Значи Тони е противоречив.
— Както искате го наричайте, сър. Преди да получат каквото искат, всички са гладни. След това — раз-прас, всичко свършва и все едно някаква светлина ги осветява отвътре и те виждат нещо, което не им харесва. С ония, на които им е за пръв път, никога не знаеш как ще реагират на светлината. Затова ми трябва моят помощник.
— Ето докъде водят преструвките — каза Майло.
— Ами това е Дисниленд за възрастни. Тони наистина ли е лош?
— Още не знаем.
— Уанабуто ли е лошият? Толкова ме разпитвахте за него.
— Просто събираме информация, Таша.
— Убит ли е някой? На улицата съм и трябва да знам, сър.
— Майката на Тони.
— О, не! Забелязах, че Тони е малко изнервен тая вечер. Но нищо не каза.
— В какъв смисъл изнервен?
— Оглеждаше се, сякаш наоколо е пълно с врагове. Първо паркира на едно хубаво място, после изведнъж го хвана параноята, че може да се вижда, паркира другаде, но пак си беше изнервен. Може ли той да го е направил? На майка си?
— Ти как мислиш?
— Ми… нямам думи, сър.
— Майка му е убита, а той изобщо не го споменава — отбеляза Майло.
— Нищичко — рече Таша. — Изнервен, както ви казах, но всичко друго си беше наред.
— Тоест?
— Раз-прас, после мълчание. После почват извиненията.
Двайсет и осма глава
Когато стигнахме на две пресечки от Гордито, Таша каза:
— Оставете ме тук, сър.
Майло й върна чантичката и се загледахме след нея как се отдалечава по Хайленд. Друг травестит, мотаещ се около един уличен телефон, й помаха. Таша му отвърна с едва забележимо кимване и продължи.
— Уанабу — казах аз, карайки нататък. — Явно съм го пропуснал.
— Нищо не си пропуснал — отвърна Майло. — Тя си го измисли. На колко от разказа й вярваш?
— Ако е искала да излъже, нямаше нужда да си измисля тези работи.
— Туид — рече той. — Просто един услужлив човек.
— Ако Корвуц ми е казал истината, той се е видял два пъти с Брайт и Брайт по собствено желание е извършил двойно убийство, без някой да го моли. Добрият принц, който обича да оправя кусурите на хората.
— Тони е слаб. Трябва да измислим как да го притиснем. Как да го накарам да дойде в участъка?
— Ела е събирала визитки на разни майстори. Кажи му, че си свързал убийството й с банда строителни измамници, които дебнат възрастни хора, покажи му няколко снимки. В един момент можеш даже да му покажеш снимката от шофьорската книжка на Брайт, спомени името му и виж как ще реагира.
— Нестандартно… добре, дай да направим една планьорка в девет… нека да е девет и половина. След като уточним сценария, ще се обадя на Тони и ще го помоля да се отбие в участъка. Човекът никога не излиза преди три следобед, ако сме готови до обяд, ще го пипнем.