Джеймс Кан
Индиана Джоунс и храмът на обречените
Роман по едноименния филм на Джордж Лукас
ГЛАВА 1
БЯГСТВО ОТ ВРЯЩИЯ КОТЕЛ
Шанхай, 1935
В задимения бар цареше особено настроение, изпълнено с възбуда. Край масичките около дансинга бяха насядали мъже и жени от различни националности, авантюристи със съмнителна репутация, долни мошеници. Сред тях сновяха дългокраки продавачки на цигари с къси полички, а келнери в черни смокинги разнасяха екзотични блюда. Тютюневият дим тежеше от сладникавата миризма на опиум; от всички страни ечеше весел смях. Не ще и дума, това бе типично свърталище на пропаднали типове, но тук беше весело и приятно. Обречените пируваха. След няколко години светът щеше да се хвърли в най-опустошителната война от своята история.
Отделени с ниски стъпала и парапети, край стените се редяха сепаретата за по-интимни срещи, скрити с леки завеси от общия салон. В дъното беше барът, а до него се издигаха подиумът за оркестъра и малката сцена. Това пространство беше под опеката на огромни китайски божества от червено дърво, които, стиснали мечове в ръце, с хладни усмивки наблюдаваха човешката гмеж в нозете си.
Вляво от сцената висеше гигантски бронзов гонг. Окачен на дебели въжета, той почти опираше в пода. Зад него надничаше разгневен дракон, възправен на фона на изкусно изрисувани планински върхове. Под гонга се беше настанил мускулест мургав мъж с шалвари, положил направо върху голите си гърди палка с голяма топка на върха.
Над сцената висеше главата на друг огромен дракон със зейнала паст. Скулите му от тънка оризова хартия потрепваха като живи при леко течение.
Изведнъж от устата на дракона бликна гъста струя дим. Здравенякът с шалварите стана и тържествено удари гонга. Оркестърът засвири, разноцветни прожектори осветиха сцената. Чудовището започна да бълва кървавочервени пламъци, а сред тях бавно и грациозно изплува фигурата на млада жена.
Беше на двадесет и пет-шест години, със зеленикави очи и тъмноруса коса, облечена в златисточервена рокля и ръкавици в същия цвят; носеше обувки с тънки токчета и обеци с едри брилянти. Спря за миг на ръба на страховитата челюст, игриво потупа огромния зъб над главата си, потръпна, уж от уплаха, и скочи на подиума. Жената се казваше Уили Скот и беше звездата на заведението.
По стълбичката, която се виеше край главата на дракона, се спуснаха десетина момичета. Лицата им бяха скрити под дебел слой грим, а дълбоките цепки на златистите им туники разкриваха стройни бедра, проблясващи в копринени чорапи. Всички те си вееха с пъстри ветрила.
Уили запя.
Много от посетителите на бара не й обърнаха внимание, но тя с нищо не показа, че държи на това. Изпълняваше номера си като професионалистка и толкова. Докато тялото й гъвкаво се извиваше в такт с музиката, очите й равнодушно наблюдаваха хората, които ту се появяваха, ту изчезваха сред димните облаци, все тъй бълвани от устата на дракона. Уили бързо забрави, че пее в долнопробен шанхайски бар, и си представи, че е на Голямата сцена. Момичетата с тесните туники се превърнаха в професионален хор и тя отново се озова в Щатите, но вече богата, обожавана, независима — истинска звезда.
Димът започна да се разнася и тя се върна в действителността. Жалки нещастници, презрително сви устни Уили. Не могат да оценят едно блестящо изпълнение, дори да им го поднесеш направо на масата!
Улови знака на диригента, измъкна прозрачно червено шалче и премина към финала на песента.
Откъм залата долетяха откъслечни ръкопляскания и Уили се поклони. На една от най-хубавите маси, в непосредствена близост до подиума, седяха трима мъже, които изръкопляскаха учтиво и хладно се усмихнаха. Това бяха известният гангстер Лао Че и двамата му сина. Долни негодници, облечени в скъпи, но безвкусно подбрани дрехи.
Уили им намигна свойски.
Всъщност жестът й беше предназначен само за Лао Че, който неотдавна я бе взел под своя закрила.
Той й кимна в отговор, а сетне насочи поглед към дъното на залата и лицето му мигом замръзна. Уили пъргаво изтича да се скрие зад завесата и оттам надникна да види какво е предизвикало неудоволствието на стария гангстер.
Съзря един мъж, току-що появил се на горния край на стълбището. Носеше елегантно бяло сако с червен карамфил на ревера, черен панталон, жилетка и вратовръзка. Самочувствието му бе очевидно. Сигурно е ченге, помисли си Уили и презрително смръщи лице.
Мъжът стигна долния край на стълбището в мига, когато певицата изчезна зад кулисите. Пред него се изправи келнер в смокинг и стори дълбок поклон. Хубав мъж, помисли си Уили. Да, хубав, но май опасен.