Не можа да разбере какво пише на афиша, тъй като почти не знаеше да чете. Вярно, че Инди беше започнал да го учи, но все още бяха в началото. Стори му се обаче, че буквите на огромния афиш изглеждат по-различни от предишния път, и реши да провери.
Заобиколи киното, скочи на кофите за боклук, изправени под прозорчето на тоалетната, и ловко се промуши през него. Увеси се на ръце от казанчето и пъргаво скочи на пода. На чинията седеше някакъв мъж, който стреснато го погледна. Дребосъка любезно предложи да му лъсне обувките, получи също така любезен отказ и това му позволи да се шмугне зад вратата и да потъне в салона.
Настани се на едно от крайните места близо до изхода, готов да изчезне бързо в случай на нужда. Беше добре познат на повечето от разпоредителките, затова сгуши глава в раменете си и потъна дълбоко в стола. Мушна парче дъвка в устата си и насочи поглед към екрана.
Филмът беше от модерните. Частният детектив на име Ник постоянно поднасяше жена си, Нора, много красива мадама. Имаха и едно глупаво куче на име Аста. Ник тъкмо си поръча второ мартини на бляскавия прием, организиран от престъпните типове, когато точно пред Дребосъка се настани наконтена двойка и му закри почти целия екран.
Надигна се да се премести, но изведнъж видя, че жената оставя чантичката си на облегалката за ръце между двете кресла. Изкушението беше твърде силно. Дребосъка изчака десетина минути, докато онези отпред се увлекат в интригата на екрана, после се пресегна и леко хлъзна чантичката в скута си.
Беше официална дамска чанта от сребърно ламе с перлена закопчалка. Дребосъка я отвори и бързо прегледа съдържанието й. Ох, че късмет! В ръката му се озова кутийка за грим с красиви орнаменти и вградено часовниче на капака. Точно това му трябва — нали ще се наложи да знае колко е часът, за да не пропусне срещата си с Инди? Малката стрелка трябва да е на цифрата четири, а голямата — на дванайсет. (Инди го беше научил да разпознава и цифрите. Те бяха далеч по-лесни от буквите.)
Чудесна поличба! Тази нощ всичко ще бъде наред. Дребосъка отправи кратка благодарствена молитва до бога Чао-пао, откривателя на съкровища, после задиша тежко, надигна се и се просна на пътечката с протегната към стола на жената ръка.
— Господи! — ахна тя.
— Госпожо! — задъхано промълви Дребосъка. — Голям мъж открадна ваша чанта, госпожо! Аз хванах него и взех чанта! Той мене ударил и избягал, ето ваша чанта, госпожо.
Коляното му побутна чантичката.
— Бедно дете! — промълви жената и бързо огледа съдържанието на портмонето, което извади от чантата. Парите бяха непокътнати.
— Тихо! — изшътка мъжът до нея, инстинктивно усетил, че е по-добре да не обръща внимание на номерата на разни гамени.
Жената укорително го погледна, а Дребосъка тихо изхлипа. Жената извади два долара и ги подаде на момчето.
— Ето, вземи тези пари, миличък — прошепна тя. — Награда за твоята честност!
— Благодаря, госпожо — усмихна се Дребосъка, натика банкнотите в гащетата си и се понесе към вратата. Жената стреснато погледна след него, после отново насочи вниманието си към екрана.
Навън нощта беше встъпила в правата си. Под светлината на книжни фенери и кандила се тълпяха жонгльори, проститутки и амбулантни търговци. Подражавайки на Ник Чарлс, Дребосъка се приближи до една жена с дълбока цепка на роклята и още по-дълбок белег на бузата.
— Имаш ли цигари, сладурче? — намигна й той.
Жената понечи да го прогони, но после промени намеренията си, бръкна в преметнатата през рамо чанта и му подхвърли парче дъвка.
— Охо! — възкликна доволно той и пъхна подаръка в джоба си. — Благодаря, госпожо!
Затича се по улицата, готов на всичко. Каква нощ, Божичко!
С единия долар си купи пумпал, който светеше и свиреше при въртене. Три хлапета веднага се опитаха да му го вземат. Наложи се да хлопне най-нахалното от тях по главата с новата играчка, докато се прехвърляше през някаква ограда. В резултат се отърва от преследвачите си, но и играчката се счупи — в ръката му остана само дръжката. Замахна и ядосано я запрати на пътечката, по която току-що беше бягал. Един ден ще стане бейзболна звезда като Лефти Гроув, и той левак като него, закани се Дребосъка.
Другия долар даде на една възрастна просякиня, свита до входа на висока сграда. Винаги се разстройваше при вида на стари просяци, особено бабички. Най-важното нещо на този свят е семейството. Неговата собствена баба е умряла, но той никога не забравяше, че и тя би могла да проси някъде.