Едва тогава Инди съзря дима от дулото на пистолета в ръката на Чен. Китаецът бе покрил оръжието с книжна салфетка.
— Инди! — простена Ву Хан.
Индиана скочи на крака, вдигна ранения си приятел и го сложи на стола си.
— Няма страшно, Ву Хан — прошепна той. — Ей, сегичка ще те измъкна оттук!
— Тоя път няма да стане, Инди — изрече с мъка умиращият и се задави. — Бях до теб в много изпитания, но сега потеглям сам, към великата неизвестност.
В следващия миг издъхна.
Инди бавно отдръпна ръце и главата на Ву Хан клюмна на масата.
Виеше му се свят, едри капки пот покриха лицето му.
— Не тъгувайте, доктор Джоунс — продължи да злорадствува Лао. — Скоро ще го последвате.
Краката на Инди изведнъж омекнаха и той политна назад.
— Май прекалихте с пиенето, доктор Джоунс — изхили се Као Кан.
Инди отстъпи още една крачка и се блъсна в пияния американец от съседната маса. Дори мрачната физиономия на Чен се поразвесели при вида на двамата мъже, които се изгледаха недоумяващо и стреснато. В пристъп на ярост Джоунс отблъсна пияницата от себе си, но тозчас връхлетя върху количката на келнера, който се готвеше да сервира фламбирани гълъби на шиш. Ей, сега ще изтрия усмивката от противната мутра на Чен, помисли си замаяно Инди, сграбчи пламтящия шиш и го запрати към кльощавия китаец.
Шишът изсвистя и потъна в гърдите на Чен.
Времето сякаш спря. В бара настана мъртва тишина. Посетителите край масата на Лао замръзнаха, вторачени в призрачно слабия китаец с вечерно облекло, от чиито гърди стърчеше сребърен шиш. Нанизаните пламтящи птици хвърляха зловещи отблясъци върху ужасеното му лице.
В следващия миг настана олелия. Уили изпищя пронизително. Жената от съседната маса зърна втория пламтящ шиш върху количката до себе си и вероятно реши, че номерът с пробождането ще продължи. Уплашеният й вик се сля с писъка на Уили. В заведението настъпи пълен хаос. Крясъци, тропот от бягащи нозе, звън от строшени стъкла. Истински ад!
Инди се наведе през масата и се помъчи да докопа синьото шишенце с противоотровата, но то се хлъзна по огледалната повърхност и падна на пода. В следващия миг лицето му се оказа само на сантиметри от физиономията на Лао. Протегна ръце и го сграбчи за реверите.
— Мръсен престъпник!
— Долен просяк! — не му остана длъжен китаецът.
Као Кан скочи и се опита да го стисне за гърлото, но Инди го приспа, като го фрасна с левия си юмрук. Един от копоите на Лао го сграбчи изотзад и неволно ритна скъпоценното синьо шишенце. Пистолетът на Као Кан падна с трясък на пода.
В съзнанието на Уили се блъскаха и преплитаха объркани мисли. Лао е отрепка и тя с радост ще се отърве от него. Спокойно ще се прости с работата си в този бар. Позна що за тип е и този Джоунс още щом го видя. Запази ли самообладание, има всички шансове да се измъкне заедно с диаманта.
Протегна ръка към масата и след миг едрият скъпоценен камък беше в шепата й. Не успя дори да го опипа, когато върху нея връхлетяха телата на Инди и вкопчената в дрехата му горила на Лао. Диамантът изхвръкна от ръката й и се плъзна по лъскавия паркет на дансинга.
— Да те вземат дяволите! — изсъска тя, без да знае дали ругатнята й е отправена към Инди, или към нея самата. После се наведе да търси изгубената скъпоценност.
Гръмна оглушителна музика. Диригентът очевидно беше решил, че веселбата започва.
Инди продължаваше да се бие с телохранителя на Лао. Двамата се стовариха шумно върху съседната маса. След миг горилата му нанесе силен удар в челюстта, той политна назад и се блъсна в една продавачка на цигари, която се спъна и падна заедно с подноса си. Самият Инди се озова върху някаква количка за сервиране, която се хлъзна към подиума на оркестъра.
Подът беше леко наклонен и количката бързо набра скорост. Проснат върху нея, Инди с благодарност усети освежаващ полъх, който изсуши потта от отравянето, избила по челото му. Въпреки това лицата на хората край него продължаваха да бъдат размазани и неясни. В един миг му се стори, че вижда на пода синьото шишенце. Но количката неудържимо продължаваше своя ход.
Пътешествието му свърши отведнъж. Количката с трясък се блъсна в подиума на оркестъра и Индиана се изтърколи встрани. Успя да се изправи на крака точно в мига, когато горилата на Лао се засили да го сграбчи, отстъпи една крачка и ръцете му напипаха големия контрабас, опрян на металната си стойка. В следващия миг тежкият инструмент се стовари с мелодичен екот върху главата на едрия китаец, който се просна на пода.
Инди пое дълбоко дъх и отпусна ръце. Очите му отново намериха синьото шишенце, което се търкаляше в краката на обзетите от паника хора. Този път го видя съвсем ясно и без колебание се хвърли към центъра на дансинга.