Отново го беше изгубила.
В Храма на смъртта бе дадено началото на утринната служба. Под свистящия в подземната катедрала вятър се люшкаше море от мъртвешко бледи лица. Подхранвани от ехото, зловещите, наподобяващи вопъл псалми бавно набираха сила.
Заобиколен от поклонници, младият махараджа седеше на трона си върху нещо като подиум до ръба на скалата. Очите му бяха отправени към Кали-Ма, чиято фигура ту се показваше, ту изчезваше сред облаците дим.
— Жаи ма Кали, жаи ма Кали. Трите вълшебни кристала на Санкара отново блестяха в нозете на демоничната богиня. От облаците дим, обвиващи в плътен обръч олтара, изскочи Мола Рам.
— Жаи ма Кали, жаи ма Кали — пропяваше той.
От страничните ниши се появиха послушнички в червени туники, които тръгнаха покрай строените в редица жреци и започнаха да рисуват някакви странни черти по челата им. Мола Рам пристъпи напред и подхвана на санскритски своята проповед.
Облечен в дълга роба, Чатар Лал стоеше вляво от олтара, непосредствено до Индиана. Едно от момичетата изрисува и неговото чело. Индиана беше вперил безизразен поглед в бликналата лава. Вече беше потънал в обятията на Големия Кошмар.
Пламъци изригват от пропастта, пробягват по скалата, надигат се и мигом се превръщат в злокобни птици. Хвръкват нагоре, плющят с криле, дирят място да кацнат, драскат камъка и влитат в главата му.
Вътре вече няма и помен от мозък, вътре е просторно и пусто, вътре плющят с криле тези огромни птици. Не могат да кацнат никъде, продължават да размахват криле и се блъскат из черепа му.
Сенки шептят в потайна доба.
Някъде отдалеч прозвучава едва доловима музика.
Някъде далеч проблясва пламъче на свещ.
Той се понася във въздуха, без да е помръднал от мястото си. Носи се обратно във времето и пространството. Отново е в смрадта на мрачния тунел, отново вижда жертвоприношението, кацнал на крилете на Смъртта, лети през тесни катакомби, озовава се в спалнята на Уили, учудено пита: какво е това, игра на криеница ли?
Чародейката Уили е там, докосва гърба му със своите нежни пипалца, пръстите й парят по гърба му.
О, Инди, шепне тя, кажи им! Кажи им за всичко, което се случи, защото на мен не вярват. Косата й е в пламъци, устата й е коварна и бездънна паст, езикът и — пъргав саламандър, очите й — ледени огледала, отразяващи образа на собствената му объркана душа.
Той я отвежда до кревата и пламтящата й коса изгаря бузата му. Птиците в главата му полудяват и бясно чукат с острите си клюнове по черепа.
Всичко е наред, вече си добре.
Мислят, че съм луда. Моля те, Инди, кажи им, че не съм луда!
Притиска глава към тялото му и змийското й езиче се стрелва навън и навътре. Риданията заглушават тихото му съскане, но то работи здравата и бързо разкъсва гърдите му.
Полага я върху завивките. Хей, Уили, аз те мислех за истински боец! По страните й се търкалят кървави сълзи, той ги докосва и те изведнъж се превръщат в лава, която изгаря пръстите му чак до костта. Бели кости, висящи безнадеждно сред свистящия в пещерата вятър.
Какво има, пита шепнешком тя.
Трябва да поспиш.
Змийчето в устата й вече е проникнало в гръдния му кош, захапва гръбначния стълб. Искам да си ида у дома, шепне то. Гръдният му кош е негов дом.
Нашето пътешествие трудно би могло да се нарече приятна ваканция, не те обвинявам за нищо. Змийчето се промъкна в гърдите му, сви се на кълбо и заспа. Чародейката спеше.
Приближава се към Чатар Лал и Блумбърт, които стоят на верандата. Блумбърт няма лице. Първите лъчи на слънцето огряват планинските върхове и ги превръщат в кървавочервени пожари. Разговаря с Лал, думите се изплъзват от устата му като зловонни газове.
Цял живот съм се ровил из пещери и тунели, не би трябвало да предлагам същото и на Уили.
Капитанът без лице бавно кима.
Припадна, когато видя буболечките, занесох я в стаята й и се върнах да огледам тунела. Тя веднага заспа.
Змийчето в гърдите му се размърда, отново се сви на кълбо и потъна в дрямка.
Положително е сънувала кошмари.
Да, кошмари!
Бедното момиче.
Две от злокобните птици паднаха ранени и изтощени в основата на черепа му и останаха там с пърхащи криле.