Открихте ли нещо в този тунел, доктор Джоунс?
Нищо.
Задънен тунел. Пуст.
Пустото пространство в главата му откликна в болезнен резонанс. Ехо на чупещи се криле, подраскване с нокти по скалата. Неясна болезнена пустота. Птиците си бяха отишли.
Мисля, че Уили все още не е готова за път.
Връща се в стаята. Чародейката продължава да спи, свита в широкото легло.
Змията в гърдите му се раздвижва.
Чародейката се пробужда и той сяда до нея. Гледа настрана, старае се да скрие разкъсаната плът на гърдите си, грозната дупка, където пълзи влечугото. Пълзи и се намества до сърцето му.
Инди?
Да.
Значи вече ми вярват.
Да, без съмнение ти вярват. Чародейка с пламтящи коси, ти ще умреш, преди да успееш да разбудиш звяра в гърдите ми.
Мислех, че ще те убият.
Не, няма да го направят.
Хищните й нокти се плъзгат по гърба му, разкъсват кожата, потъват в бликналата яркочервена кръв.
Няма да ме изгубиш.
Обръща се, поглежда в огледалните й очи и вижда собствения си образ с безпощадна яснота: един човек-призрак, обезумял от ужас, от тялото му капе кръв, а той отчаяно се опитва да успокои влечугото в гърдите си, ослушва се за ехото от разнасящи се в мрака писъци, очаква последния сърцераздирателен вопъл.
Змията се раздвижва.
В далечината се разнася плясък на криле.
Мола Рам продължаваше своята проповед, а Индиана все така гледаше в пламъците. Чатар Лал любезно му превеждаше.
— Върховния жрец съобщава за победата ни. Оттеглянето на английските войници е доказателство за мощта на Кали.
— Разбирам — прошепна замаяно Инди. И наистина разбираше.
Мола Рам приключи своята проповед и тълпата отново запя протяжните си псалми. Вятърът виеше, пламъците над зловещата цепнатина се снишиха.
Леко поклащайки се на пръсти и пети, Индиана гледаше като омагьосан божествения идол пред себе си.
Дълбоко под храма, потънали в непрогледния мрак на мината, децата продължаваха да копаят земята с окървавени пръстчета. Клетите, едва работеха от изтощение, но охранените надзиратели безмилостно ги налагаха с камшик. Земната маса се свличаше буквално през няколко минути и в пещерните недра оставаха затрупани десетки малки роби.
Тук работеше и Дребосъка. Потеше се редом с другите забравени от всички деца и с разранени пръсти търсеше Бог знае къде заровените два свещени камъка на Санкара. Оковани във вериги, малките нещастници ровеха в мрачните дупки, свити на кълбо, и се молеха на Бога да ги прибере при себе си и да ги отърве от тези страшни мъки.
Дребосъка и още пет деца тъкмо започваха да прокопават поредния нов тунел, когато чувството на безнадеждност се стовари върху него с цялата си сила. Изведнъж разбрал, че краткият му живот е на път да изтече, той безсилно се отпусна в праха. Защо се случи така? Нима е разгневил боговете или някой от предците си? Какво прави Инди? Явно вече не може да разчита на него. Беше изпил зловещата напитка и отдавна не бе доктор Джоунс, а безволев и слаб роб като всички тук. Инди е погубен.
Дребосъка отправи гореща молба към Небесното Министерство на Времето да съкрати престоя му в това ужасно място. Седнал в праха, той стисна шепа пръст, после разтвори пръсти и пръстта изтече между тях.
— Превърнат в пепел — прошепна той и очите му се напълниха със сълзи.
Не остана дълго в това положение. Изсвистя камшик и остра болка в гърба го накара да подскочи напред и отново да се залови за работа. Надзирателят заплашително се надвеси над него.
Заедно с още две момчета той напрегна мускули да отмести един голям камък, препречващ пътя на бъдещия тунел. Разклатиха го напред-назад, дръпнаха го и той бавно поддаде. В следващия миг се откъсна и тежко се търколи по слабия наклон. Дребосъка неволно извика.
На мястото на камъка проблясна поток от разтопена лава, който лениво помръдваше и съскаше като разгневена кобра. Виковете на уплашените деца привлякоха вниманието на надзирателя и той бавно се приближи. Разтопената магма се отрази в жестоките му очи. В следващия миг камшикът му заплющя върху гърбовете на малките роби.
В края на поточето се надигна мехур, пукна се и обсипа краката на надзирателя с капчици разтопена лава. Той пронизително изпищя, падна по гръб и отчаяно се зае да бърше врялата магма от тялото си. Тунелът се изпълни с миризма на изгоряло месо.
Децата опулено гледаха как с този човек става нещо странно. Лицето му изведнъж започна да се отпуска, а чертите му видимо се омекотиха. Очите му, допреди миг точно копие на кървавочервената лава, жестоки и безсърдечни, изведнъж оживяха и започнаха да гледат човешки. Човекът сякаш започна да си спомня нещо, събуден от дълбок сън.