Тя ще умре.
Тя ще умре по ужасен начин. Ще умре сама, в адски мъки.
Уили разбра, че по някакъв начин са успели да прекършат волята му. Но как? Винаги е бил себичен, нахален егоист и тя понякога дори одобряваше поведението му. Но нима дързостта го е довела до това състояние? Изглеждаше като пленник, доброволен пленник.
А може би всичко това е последната фаза на един огромен егоизъм, породен от жаждата за богатство и слава? Неща, към които винаги се е стремил. Познаваше добре силата на изкушението, защото сама го беше изпитала при вида на тези прекрасни диаманти. Но въпреки това състоянието му й се струваше прекалено егоистично.
Магия?
Не знаеше и не се интересуваше. Съзнаваше единствено, че скоро ще умре, без да разбира защо, ще загине от жестока смърт. Мразеше го, едновременно с това трепереше от страх.
Жреците приковаха глезените й към желязната кошница.
— Престанете, боли! — изкрещя тя. — Мръсни, отвратителни маймуни! — Върху устните й изби пяна от ярост. След миг вече се молеше: — Хайде, приятели, бъдете добри! — Видяла, че и това няма ефект, тя отново се извърна към Инди и изкрещя: — Помогни ми, за Бога!
Мола Рам обиколи желязната клетка, за да се увери, че жертвата е прикована както трябва. Погледът на Индиана се отмести от нея и се спря върху лицето на чудовищната богиня. Змията се изплъзна от ръцете му и изчезна в мрака.
Жреците започнаха да късат огърлиците от шията на Уили.
— Зная защо го правите, подли мръсници! — изрева тя извън кожата си от гняв. — Искате да запазите тия дрънкулки за следващата жертва! — Самочувствието й започна да се възвръща и надменно добави: — Но тя никога няма да изглежда така добре като мен!
Мола Рам се изправи пред нея. Изглеждаше доволен от поведението й. Леко се поклони и протегна ръка към сърцето й.
Уили гледаше като хипнотизирана пръстите на Върховния жрец, извити като ноктите на граблива птица и устремени към гърдите й. Знаеше отлично какво ще последва, но не можеше да повярва, че ще се случи именно с нея. Колената й омекнаха и ако не беше здраво прикована към клетката, положително би се свлякла на земята. Пред протегнатата ръка на стареца смелостта й започна да се топи като преспа сняг под лъчите на лятното слънце.
— Чакай, моля те! — реши да се пазари тя. — Познавам куп известни хора — политици и индустриалци. Обядвала съм с Чан-Кай-Ши, познавам хора, които работят за Ал Капоне! Ще направя всичко за вас!
В главата й внезапно нахлу налудничава мисъл и тя истерично се разсмя:
— Имаш ли братовчед на име Франк Нити, който живее в Чикаго? — попита стареца тя. — Всъщност може и да ти е брат.
Мола Рам презрително изсумтя и приближи ръката си до гърдите й. Тя усети как хладните му пръсти докосват дрехата й, почувствува болезнен натиск, сякаш някой притискаше с палец гърлото или окото й; стана й лошо и припадна.
Седнал в сумрачната шахта, Дребосъка ритмично удряше с камъка халките на ръждясалата верига. Подобна сцена имаше във филма „Беглец от окованата банда“ и той едва сега разбра, че никак не е лесно да се отървеш от веригите си. Ръката му изтръпна от умора и в душата му отново нахлу отчаянието. Какво ще правят без него Инди и Уили? Какво ще стане, ако в следващия си живот се окажат разделени от капризите на Колелото? Това беше твърде вероятно, защото никой още не е успял да предвиди къде точно ще спре то.
Другите деца се бяха втрещили в него. Не би имал нищо против да му помогнат малко, но те изглеждаха толкова призрачно немощни, че той реши да продължи сам. Вдигна уморената си ръка и отново стовари тежкия камък върху желязото. И халката изведнъж се счупи. Беше свободен!
Децата го гледаха с мрачни и невярващи очи, но в тях постепенно се появиха искрици живот. Бяха станали свидетели на раждането на свободата!
Дребосъка вдигна глава и изпъшка от мъка. Очевидно се беше добрал до свободата си твърде късно, защото откъм входа на шахтата се появи туловището на едър надзирател. Разбра, че трябва да рискува, приклекна и скочи в минаващата край него вагонетка, тикана от двама изтощени роби.
Надзирателят се размина с него, без да го забележи. Дребосъка скочи от вагонетката, приведе се и се промъкна редом с нея до изхода.
Останали оковани в общата верига, децата видяха всичко. Никой не се обади, никой не го посочи на надзирателя.
Уили дойде на себе си точно в мига, когато Мола Рам направи крачка назад и й обърна гръб. Не бе изтръгнал сърцето й! Явно беше решил да я поизплаши. В очите й се появиха сълзи на надежда. Може би не всичко е изгубено!
Напрегна всички сили и рязко дръпна окованите си ръце. Не вярваше, че ще се изтръгне от желязната хватка, но, пресвета Дево, това изведнъж се сбъдна! Влажна от пот и хлъзгава, тънката й китка се измъкна от халката, приковаваща я към металната рамка на клетката.