Протегна освободената си ръка към Индиана и извика:
— Помощ, Инди! Събуди се! Ти не си като тях! Моля те, върни се при мен! Моля те!
Инди бавно се приближи до клетката и хвана протегнатата й ръка. Тя се вкопчи в него с цялата си сила. Очите им се срещнаха, той бавно вдигна ръката й към устните си и я целуна. Господи, той се връща! Той се връща при мен, помисли си Уили.
В следващия миг Индиана вдигна ръката й нагоре, отново я вкара в халката на клетката и затръшна вратичката. Погледна към Мола Рам, който му се усмихна одобрително и подкара отново своите протяжни псалми.
— Какво правиш? — смая се Уили. — Полудял ли си?
Той я гледаше равнодушно някъде отдалеч.
Уили се напрегна и го заплю в лицето. Никога в живота си не беше мразила толкова силно човек! Няма да му се моли повече, дано се провали в пъкъла!
Чародейката-демон го заплю. В черната й уста пробляснаха кървавочервени пламъчета. Жуженето се усили и почти заглуши злокобното пляскане на криле, появило се отново в гърдите му. Пламтяща като разгорял се въглен, храчката прегаряше лицето му, съскайки съвсем като змията в гърдите му, която се пробуди и започна да се размотава.
Но Кали ще я успокои. Трябва само да се отдаде на Кали, да се разтвори в обятията й, да остави повторението на божественото й име да удави съскането на змията и изгарящата храчка, влудяващото пляскане на невидимите криле в гърдите му.
Спокойно и с бавни движения той избърса лицето си, обърна се и потъна сред тълпата богомолци, която в унес припяваше:
— Мола Рам, Сунда Рам, жаи ма Кали, жаи ма Кали.
При вида на това хладнокръвно предателство Чатар Лал и Мола Рам си размениха доволни усмивки.
Псалмите зазвучаха с нова сила.
Ветрецът пак подухна и подземната пещера застена от жалостивия му вопъл.
Дребосъка профуча през следващия тунел и, дишайки тежко, се залепи за хладната стена. След миг предпазливо надникна иззад ъгъла. Намираше се точно там, където беше очаквал — в една от входните пещери. В ъгъла бяха захвърлени камшикът, шапката и чантата на Инди. Той изтича и ги взе. Сложи шапката на глава, затъкна камшика в пояс, преметна чантата през рамо и изведнъж се почувствува съвсем като Индиана Джоунс, един малък Инди, но смел и непоколебим като големия. Изправи се и решително се насочи към следващия тунел. На входа му стояха двама пазачи, които го погнаха в момента, щом го зърнаха.
Сега вече наистина се почувствува като Индиана Джоунс. Хукна през изкопа колкото му крака държат, заобикаляйки изненадани надзиратели и печелейки все по-голям аванс пред задъханите си преследвачи, покрай малките, изнурени роби, които се изправяха и смаяно го гледаха.
Втурна се в тесен страничен тунел и преследвачите му го изгубиха от очи. Запълзя нагоре по мрачната извиваща се шахта и след миг се озова на по-горното ниво на мината. Шмугна се в тясно коридорче, изскочи в главната галерия и уморено се изправи.
На двайсетина метра от него се издигаше висока дървена стълба, подпряна о стената. Горният й край свършваше в подножието на малка площадка, цялата в дупки, а в скалата по протежение на стълбата имаше многобройни галерии. От най-ниско разположената шахта изскочи дете с чувал камъни на гърба. То се доближи до стълбата и се заспуска надолу.
Стигна дъното, почти безжизнено от изтощение. Отпусна се на земята, но в следващия момент подскочи от ужас, видяло летящия към стълбата Дребосък. Той му направи знак да мълчи и се закатери нагоре. Зяпнало от изумление, момчето безмълвно го наблюдаваше. Точно такава беше финалната сцена във филма „Враг на обществото“ с Джеймс Кагни. Дребосъка горещо се надяваше това да не е финалната сцена и за него.
Беше успял да изкачи високата стълба повече от половината, когато пазачите го откриха. Един от тях хукна подире му, а от многобройните дупки в скалата занадничаха детски лица. Забравили за работата, малките роби смаяно гледаха как Дребосъка пълзи към върха, а разгневеният пазач скъсява бързо разстоянието помежду им.
На двайсетина метра над горния край на стълбата голям скален къс бе надвиснал над дълбоката дупка. Срещу него, също на около двайсет метра, лъщеше противоположната стена на пропастта, където висеше дебело въже.
Изпоцапани лица надничаха от дупките и гледаха как Дребосъка стига горния край на стълбата. Пазачът беше вече само на два-три метра зад него. Дребосъка скочи в дупката, разположена на метър от стълбата, поколеба се за миг, после се засили, скочи обратно върху стъпалото и с все сила отблъсна стълбата от скалата.