Държеше се здраво. Същото правеше и пазачът няколко стъпала под него. Стълбата описа лека дъга и за миг застина неподвижно в центъра на дълбоката пропаст. Чисто самоубийство! Поне така си мислеха децата, които наблюдаваха като хипнотизирани драмата, разиграла се пред очите им. Всички от сърце желаеха на малкия смелчага да избяга от преследвачите си.
Върхът на стълбата мина на сантиметри от висящото въже и Дребосъка се вкопчи в него. А стълбата с пазача продължи да лети и след миг с трясък рухна в дъното на дълбокия изкоп. Дребосъка увисна на въжето, изчака да спре поклащането му, после пъргаво се изкатери по него и след миг изчезна в дупката на тавана.
Претърколи се няколко пъти по каменния под на следващата галерия и застина на място. Тук нямаше никой. Тишината се нарушаваше единствено от приглушеното, но все пак ясно доловимо пеене на хилядно множество, положително упоено от наркотици и изпаднало в транс. В него имаше нещо заплашително.
Дребосъка се изправи, приближи се до вратата в дъното на галерията и внимателно я открехна.
Около тъмната статуя на Кали играеха червени пламъци. Отраженията им смътно осветяваха малкото помещение зад олтара на Храма на смъртта.
Задрънчаха вериги, желязо застърга о камък. Жертвената клетка се заклати, издигна се във въздуха и привързаната към нея Уили се оказа надвесена с лице към бълбукащата в скалната пукнатина лава.
С лице към Смъртта. Към жестоката и безсмислена Смърт, която щеше да посрещне сама, изоставена от всички. От време на време образът й се отразяваше в набъбнал далеч долу кървавочервен и мрачно проблясващ мехур, после мехурът се пръскаше и разкривената й физиономия изчезваше в разтопената магма. Сякаш там се отразяваше самият й живот — неспокоен, вълнуващ, готов всеки миг да изчезне като капчица роса във вана с отровна киселина. Прииска й се да го изживее отново, да бъде по-различна, по-разумна.
За съжаление това не можеше да стане. Уили никога на беше вярвала в тайнството на прераждането, в чудесата на рая. Защото наистина само чудо можеше да я спаси. Пое дълбоко дъх с надеждата да припадне, преди да стане прекалено болезнено.
Мола Рам се обърна към палача, застанал зад дървеното колело, с което клетката се спускаше в лавата. Тълпата запя с пълен глас, Уили изпищя, а Инди се обърна, за да вижда по-добре.
Демоничната чародейка виси над пламтящата паст в истинския си вид — един гигантски гарван, който се полюшва върху вълните от горещ въздух. Вече не пляска с криле и не пърха — така, както го правеше вътре в черепа му. Просто виси във въздуха, тихо просъсква и разбиращо се усмихва. Усмихва се, защото е познала ужаса. Празнотата в черепа му. Отровното влечуго в гърдите му. Тя знае, знае всичко.
Затова трябва да умре.
Мола Рам присъедини гласа си към псалмопеенето, Инди също запя.
Увиснала безпомощно на желязната рамка, Уили гледаше как бавно се приближава към кипящата лава. Клетката с тържествено поклащане се спускаше към огъня и Смъртта.
ГЛАВА 8
ОСВОБОЖДЕНИЕТО
Дребосъка надникна иззад олтара тъкмо когато тялото на Уили се спусна към пламтящия ад. А на ръба на кратера се бе изправил Индиана и безучастно наблюдаваше.
— Инди, не! — ужасено прошепна Дребосъка.
Тълпата пееше толкова високо, че почти заглуши мислите му. Но той знаеше какво да прави — да бъде истински заместник на Индиана, да стори това, което несъмнено би сторил приятелят му, ако беше в нормално състояние. Трябва да помогне на Инди да се пробуди от хипнозата, трябва да измъкне Уили от дупката. Трябва да стигнат до Америка — една трудна, но не невъзможна задача.
Но нека започне подред. Мислено обеща на тримата Звездни богове вечен храм в сърцето си, ако му помогнат да изпълни замисленото. Обеща на Лу Гериг никога вече да не се съмнява в силата на удара му, дори брат му Чу да се завърне на този свят, превъплътен в цяло стадо слончета.
После свали вещите на Инди и внимателно ги постави в една тъмна ниша, обърна шапката си с козирката назад и скочи в олтара.
Помаха с ръка на Инди, но пръв го забеляза Чатар Лал. Министър-председателят извика на двама от пазачите да хванат момчето, но то беше твърде пъргаво. Едрите индийци се насочиха към него, а Дребосъка изскочи от олтара и се затича към Инди.
Един от жреците се опита да го спре, но Дребосъка го цапна през ръцете и той се отдръпна. На пътя му се изпречи втори, но и той отстъпи след силен ритник.
В следващата секунда беше до Инди, вдигна глава и му се усмихна с надежда. Може би добрият доктор вече е буден и само се преструва, за да заблуди враговете. Може би е решил да надхитри тези глупаци.