Но ръката на Инди се вдигна и зашлеви жестока плесница на Дребосъка. Момчето падна на пода, шапката му отхвръкна встрани. Очите му се насълзиха от болка и унижение.
— Събуди се, доктор Джоунс! — проплака то.
От ъгълчето на устата му пропълзя тънка струйка кръв, но недоумяващите му очи не се отделяха от лицето на любимия човек. Това трая само част от секундата — време, достатъчно да убеди Дребосъка, че планът му е правилен и непременно трябва да го осъществи. Ще бъде трудно, но какво в този живот е лесно, дявол да го вземе?
Скочи на крака и се затича към стената, следван по петите от някакъв надзирател.
Чатар Лал наблюдаваше сцената с видимо одобрение — най-сетне бяха превърнали великия Индиана Джоунс в убеден привърженик на своята вяра! С блестящи от задоволство очи министър-председателят гледаше как надзирателят гони нахалното хлапе, а клетката с Уили бавно се снишава към пламтящия пъкъл в пропастта.
Самата Уили продължаваше опитите си да задържи дъх и да запази спокойствие, но това все по-трудно й се удаваше. Горещината и режещата очите светлина ставаха нетърпими. Талазите на нажежения въздух заплашваха да превърнат кожата на лицето й в пепел, отровният дим разяждаше очите и дробовете й. Значи това е смъртта?!
Изпита чувство на пустота и вледеняващ страх. Напразно се помъчи да си припомни някаква молитва. Също тъй напразно се опита да се освободи от веригите, за да скрие лицето си от ужасните пламъци. Клетката неумолимо продължаваше бавното си спускане.
Междувременно Дребосъка успя да се добере до стената, измъкна от стойката й една горяща факла и рязко я размаха пред лицето на преследвача си. Индиецът уплашено се дръпна назад и това позволи на момчето да изтича до мястото, където стоеше палачът с дървеното колело. Насочи пламтящата факла към лицето му и онзи бавно отстъпи назад. Клетката спря, а Уили остана да виси неподвижно над пламъците.
Мола Рам съвсем не споделяше задоволството на Чатар Лал от цялата тази картина. Онова малко чудовище се опитва да смути ритуалите на Кали и трябва да бъде наказано, смръщи вежди той.
— Хванете го! Убийте го! — изкрещя на хинди Върховния жрец.
Нови двама стражи хукнаха по петите на Дребосъка, който пак се затича към Инди.
— Инди, събуди се! — изкрещя още веднъж момчето.
Никаква реакция. Дребосъка се обърна и размаха факлата пред лицата на новите си преследвачи. Те отскочиха назад, но в същия миг Инди протегна ръце, хвана момчето за шията и започна да го души.
Повдигна го от земята и го обърна към себе си. Погледите им се срещнаха. Лицето на Дребосъка посиня, очите му — аха — да изскочат от орбитите.
Змията в гърдите му се размърда и засъска, разгневена от рязкото събуждане. Беше усетила намерението на това дяволско момче да нападне Инди, още преди Инди да го беше забелязал. Но щом този малък демон се доближи с пламтящата си факла, и Инди, и змията бяха готови. Бяха готови за съкрушителния удар.
Инди, събуди се, извика малкият демон и викът му се смеси с пропукването на факлата в ръката му. Змията в гърдите му се размърда. Демонът очевидно беше в състояние да се преобразява. Ето, вече не е момче, а кървавочервен призрак, гаден и вонящ на кръв и смърт.
Ето го, върти се и приближава. Инди протегна ръце и сграбчи противния демон. Стискаше и усукваше шията му, опитвайки се да му придаде по-приемлива форма, да го направи по подобие на Кали, да го смали колкото юмрук. Без нито за миг да отслаби желязната си хватка, той бавно обърна противното създание към лицето си. Видя как демоничните очи се канят да изскочат от изцъклените орбити, грозните израстъци по тялото му френетично размахват огнената факла, задавените викове дразнят влечугото в гърдите му.
Момчето събра сетни сили и задавено прошепна:
— Обичам те, Инди!
После, мислено призовавайки на помощ Върховния владетел на Небесните селения, той вдигна факлата и я заби в тялото на Индиана.
Американецът извика от болка, пусна Дребосъка и тупна подкосен на земята. Около него се разнесе противно-сладникавата миризма на изгоряло месо.
В главата му нахлу огън, който гневно забушува в празния череп. Змията просъска и взе да се гърчи. Детето-демон я повика и тя разгневено му отвърна.
Дребосъка продължи да притиска горящата факла в тялото на Индиана. Преследвачите му най-сетне се добраха до него, единият от тях изтръгна факлата и го повали на пода.
Пронизван от непоносими болки, Индиана се гърчеше на земята. Ослепителна светлина режеше очите му, псалмите на фанатичната тълпа го оглушаваха. Палачът отново зае мястото си при дървеното колело и окованото тяло на Уили пое към своята гибел. Чатар Лал доволно се усмихна, а Мола Рам вдигна ръце и отправи благодарствена молитва към Кали. Стражът, заловил Дребосъка, измъкна ножа си и го опря в гърлото му.