Инди отблъсна Чатар Лал и успя да спре колелото. В следващата секунда министърът отново връхлетя върху него. Инди парира удара, блъсна го силно в гърдите и онзи политна назад. Тялото му се хласна в колелото, а единият му крак попадна между спиците. Колелото тежко се завъртя и го смаза. Лал рязко се дръпна, успя да се освободи и бавно пропълзя в мрака.
Дребосъка скочи на платформата, а факлата в протегнатата му ръка държеше на разстояние последния от стражите, който упорито го преследваше. Инди отново натисна спирачката и колелото колебливо спря. Оказал се сам срещу двама, пазачът им обърна гръб и изчезна, а Инди и Дребосъка скочиха към колелото и бясно го за вьртяха.
Най-сетне клетката излезе на повърхността. Дребосъка с все сила се стовари върху спирачката. Инди изтича и издърпа клетката над скалата, по-далеч от пъклените пламъци.
— Отпусни малко! — викна той и Дребосъка леко завъртя колелото в обратна посока. Инди внимателно положи клетката върху скалата, развърза железните скоби, пристягащи китките и глезените на Уили, после с безпокойство се взря в безчувственото й лице.
— Уили, събуди се! — тихо повика той.
Вече почти не си спомняше подробности от големия Кошмар, в съзнанието му се мяркаха смътните образи на някакви огромни птици, гладни змии (Господи, змии!), демонично момче, което приличаше на Дребосъка, Уили в образа на зловеща магьосница, която иска да изяде сърцето му. Спомни си, че се беше опитал да я убие, а когато клетката започна да се спуска в нажежената пещ за прослава на Кали, той беше се смял от удоволствие. Слава тебе, Господи, всичко свърши! Отново е буден, отново е жив човек!
Уили простена, разтърси глава и клепачите й потрепнаха.
— Уили! — щастливо се усмихна той.
Тя отвори очи, видя го надвесен над себе си и му зашлеви здрава плесница! Така поне си мислеше, но всъщност беше толкова отпаднала, че пръстите й едва докоснаха бузата му.
На няколко крачки от тях Дребосъка, без да подозира това, смръщи лице и затвори очи в очакване на оглушителния шамар.
— Уили, това съм аз! — усмихна се широко Инди. — Върнах се, Уили! — Пое дъх и запя с пълни гърди:
Никога в живота си не бе слушала с такава наслада безнадеждно фалшив мъжки глас! Свежият въздух и дрезгавият глас бяха достатъчни — тя се оживи, закашля се, после се засмя през сълзи. Това й попречи да види навреме изникналия в гръб на Инди Чатар Лал с остър нож в ръка.
— Внимавай! — хлъцна тя, убедена, че вече е твърде късно.
Инди светкавично се извъртя, падна по гръб и с точен ритник изби ножа от ръката на Лал.
Вкопчиха се един в друг и се затъркаляха по земята. Уили не можеше да помръдне от слабост, а Дребосъка продължаваше да крепи колелото. Телата на двамата противници стигнаха ръба на платформата, претърколиха се и тупнаха долу. После скочиха на крака и Инди се оказа между Чатар Лал и огнената паст. Уили напрегна сетни сили, изпълзя от желязната клетка и бавно се отдалечи.
— Измяна! — фанатично изкрещя Чатар Лал. — Ти измени на божествената Кали и сега тя ще те унищожи!
Със силата на луд човек той скочи върху Индиана и се опита да го повлече заедно със себе си в пропастта. Телата им с трясък влетяха в току-що опразнената от Уили клетка, тя се разклати под тежестта им и в следващия миг увисна над разтопената лава.
Инди напрегна мускули, изтръгна се от прегръдката на Лал и направи отчаян скок към надвесената над пропастта скала. Пръстите му се вкопчиха в ръба и той увисна над бездната.
Усетила прилив на сили, Уили скочи и дръпна ръчката на спирачния механизъм. Макарата изскърца и се завъртя. Клетката се спусна надолу, блъскайки се шумно в каменните стени. С Чатар Лал в нея.
До ушите на Уили долетя плисъкът на разтопената лава, който й прозвуча като божествена музика.
Инди погледна надолу. Тялото на Чатар Лал избухна в пламъци. Плътта му в миг изчезна, за част от секундата се мярна оголеният му скелет, после всичко потъна в огнената магма.
Индиана стегна мишци и бавно се издигна до ръба на скалата. Уили безсилно се отпусна на земята, а Дребосъка изтича към него. Протегнаха ръце, прегърнаха се и замряха. Божичко, колко е хубаво, че отново са заедно! Живи и невредими!
Храмът беше пуст. В близост до тях се виждаха телата на няколко от стражите, неподвижни и безчувствени. Далеч долу лавата съскаше тихо.
Инди стана и пристъпи към олтара, в чието подножие сияеха трите свещени камъка на Санкара. С приближаването му те изведнъж помръкнаха. Дребосъка донесе нещата му и гордо се усмихна. Всичко беше тук — камшикът, чантата, ризата.