Някой го изрита и шишенцето се изгуби от погледа му. Изведнъж Инди се оказа на четири крака сред тълпата и почти се сблъска с Уили, заела съвсем същата поза.
— Противоотровата! — едва си пое дъх той.
— Диамантът! — изхриптя в отговор тя.
Очите му за миг съзряха едрия камък, но в следващия той се скри сред дузината бясно движещи се крака.
— По дяволите! — изпъшка Уили и се понесе след него.
Инди изчезна в обратна посока.
Лао най-сетне успя да се измъкне от побеснялата тълпа, добра се до изхода и се провикна оттам. Почти моментално към него се насочиха неколцина от горилите му.
Оркестърът продължаваше да свири, вече без контрабаса. Танцьорките заизскачаха отново през устата на дракона. С игриви стъпки те се насочиха към средата на сцената. Веселбата продължаваше.
Инди напрегна мускули и мигом се озова сред тях на подиума, където бе все пак по-безопасно. Беше на ръба на припадъка, но като видя, че хората на Лао нахлуват в заведението с ками в ръце, успя да направи няколко крачки и да мине зад оркестъра.
Три от горилите забелязаха маневрата му и запратиха камите си по него. Инди се прикри зад близката статуя, надигна един от големите барабани и го запрати в главата на друга горила, скочила да го преследва с нож. Тежкият инструмент улучи убиеца в главата и той се просна върху огромна купа с лед. На всички страни се разлетяха прозрачни хлъзгави кубчета.
Иди и го намери, ако си нямаш работа, простена Уили, застинала на четири крака сред стотиците ледени късчета, приличащи толкова много на онзи прекрасен диамант. В ръцете й изведнъж се оказа синьото шишенце.
Приклекнал на сцената, Инди я видя как го вдига.
— Стой на място! — извика той. — Моля те!
Очите им се срещнаха. Кой е този тип, запита се тя. Беше се появил в живота й само преди десетина минути, но въпреки това успя да промени много неща. Първо я заплаши с острите зъби на огромна вилица, после й позволи да се докосне до първия в живота й истински скъпоценен камък, принуди я да скъса със своя покровител (което не беше голяма загуба) и да изгуби работата си (на която и без това не държеше Бог знае колко). А сега животът му беше в нейни ръце. И тези негови очи!
Тя пъхна шишенцето в дълбокото си деколте.
Не, не може да се откаже! Трябва да открие този диамант! Отново зарови из ледените кубчета.
Као Кан дойде в съзнание. Видя пистолета си на пода и се наведе да го вдигне. Когато се изправи, в полезрението му бавно изплува Инди, все така снишен на подиума. Насочи оръжието към него и пръстът му се сви върху спусъка. Ръката му леко потреперваше.
Инди го забеляза навреме, отстъпи крачка назад и дръпна някакво въже, което висеше в ъгъла на сцената. От тавана изведнъж изплуваха разноцветни балони, които с нереална лекота се понесоха над обезумялата тълпа. Бяха стотици, в най-невероятни окраски. Као Кан почти веднага изгуби от очи целта си, скрита зад тази необикновена барикада.
След миг спокойно плуващият разноцветен облак покри всичко. Инди пипнешком се насочи към мястото, на което само преди секунди беше забелязал Уили. Но там нямаше и следа от нея. Насреща му заплашително се зъбеха муцуните на двама от престъпниците на Лао.
Единият замахна към гърлото му с ръба на дланта си, но в следващия миг се просна на пода, улучен от юмрука на Инди точно в слънчевия сплит. Другият бе хласнат тъй, че налетя на разгневен келнер в раздърпан смокинг. Инди се отдръпна към стената.
Отровата го разяждаше. Лицето му побеля, а ръцете му видимо затрепериха. Стомахът му се раздираше от спазми и той чувствуваше, че всеки момент може да повърне. Не, не, трябва да открие Уили, трябва да вземе шишенцето!
Грабна чаша ледена вода и я плисна в лицето си. Веднага му олекна.
Но положението ставаше опасно. В заведението влетяха още четирима бандити и се насочиха към освирепелия Као Кан. За него най-важното нещо на света сега беше да очисти убиеца на брат си. Но ръцете му продължаваха да треперят и това му пречеше да се прицели добре. Видя, че един от новопристигналите бандити носи автомат, и се втурна към него. Стигна до горната площадка на стълбището, грабна автомата и скочи обратно в тълпата.
— Къде е? — крещеше като луд той. — Къде е тоя мръсник?
При вида на автомата хората започнаха да се отдръпват. Облакът балони също се топеше. След миг Инди и Као Кан кръстосаха погледи. Китаецът се прицели и натисна спусъка. Инди отскочи към големия гонг и потърси прикритие зад него.