Инди, Уили и няколко от по-големите деца успяха със задружни усилия да откъртят широка дъска от олтара, нагъсто гравирана с малки фигурки, изобразяващи случки от живота на великата богиня. Вдигнаха я и я прехвърлиха над пропастта, разделяща ги от свободата. Мостът беше готов. Под него тихо съскаше кипящата лава.
Олтарът вече трудно побираше прииждащите отдолу деца. Инди се зае да ги прехвърля от другата страна на пропастта. Огънят под краката им продължаваше да се люшка, образувайки отровни мехурчета. Нито едно от децата не прояви колебание при вида на дяволската паст. Всички притичваха леко по дебелата дъска и се насочваха към противоположния край на храма, към свободата.
След няколко минути Инди забеляза, че импровизираният мост започва да пуши от горещия въздух, издигащ се на талази от процепа в скалата. Притичващите по него деца крещяха от болка, тъй като нагорещеното дърво пареше босите им нозе. Дъската пропука под тежестта на последното момче, a когато Дребосъка понечи да стъпи в края й, тя избухна в пламъци и се срути в пропастта. Инди и Уили го сграбчиха за яката и успяха да го дръпнат обратно на твърдата скала. Част от преминалите отсреща деца се спряха да изчакат своите спасители.
— Вървете, вървете! — викна им Инди и те изчезнаха в тунела, който водеше към двореца.
Скоро многобройните коридори на двореца се изпълниха със стотици деца, лицата им грееха от радостни усмивки. Те тичешком прекосяваха вътрешни дворове и мостчета, фоайета и портали. Накрая пред тях се разкри широкият път, водещ към джунглата и планинските проходи.
Бяха свободни!
— Какво ще правим сега? — попита Дребосъка, проследявайки с поглед последните деца отвъд пропастта.
— Ще заобиколим — отвърна Индиана и тръгна напред.
Прекосиха още веднъж пещерата зад олтара и се изправиха на ръба на дълбоката дупка с многобройни странични галерии. Погледът на Инди се спря на една празна вагонетка, опряна до стената.
— Релсите положително водят извън мината — заключи той и тръгна към пътечката, виеща се стръмно надолу.
— Къде отиваш? — подозрително го попита Уили.
— Малко ще се повозим. Задвижвани от закопани под релсите кабели, голяма част от вагонетките продължаваха да маневрират напред-назад, макар че отдавна бяха празни. Инди се насочи към една от тях, увеси се на страничния й борд и с всички сили се опита да я спре или поне да забави движението й. Сякаш решила да се подчини на волята му, вагонетката спря.
Оказа се обаче, че това не се дължи на волята му.
Инди вдигна поглед, дишайки тежко. Един огромен мъж с униформа на страж беше хванал ръба на вагонетката и я задържаше с лекотата, с която децата държат играчките си. Беше истински гигант и Инди веднага го позна — същият онзи мъжага, с когото се беше сблъсквал вече два пъти без особен успех. Е, значи е дошло време за реванш, реши той и вдигна юмрук. После изведнъж промени решението си, грабна едно дебело дърво, оказало се кой знае как в краката му, и с цялата си сила го стовари върху главата на огромния мъж. Дървото се счупи на дребни трески, но човекът-канара не помръдна. Положението ставаше сериозно.
Инди извади един каменарски чук от вагонетката, замахна и го заби в ребрата на гиганта. Онзи само се усмихна, дръпна чука от ръцете на Инди и го захвърли далеч встрани. После протегна лявата си ръка, сграбчи американеца през кръста и нанесе страхотен удар в корема му.
Инди отлетя няколко крачки назад и се просна на земята. Но мигом скочи и удари силен ритник в лицето на навеждащия се над него гигант. Онзи го пое, без дори да премигне, и Инди осъзна надвисналата опасност.
Пазачът отново го докопа с великански лапи, нанесе му два бързи удара в гърдите и един в ченето, хласна главата му във вагонетката, после го сграбчи и го вдигна високо над главата си.
Дребосъка скочи, взе от земята камшика на Инди от биволска кожа и силно шибна гърба на огромната маймуна. Нещо пропука, Инди извика и в следващия миг се оказа тръшнат по гръб във вагонетката. Дребосъка отново налетя, но индиецът само се обърна, хвана го за китката и го запрати към дъното на пещерата.
Дръпната от опънатия кабел, вагонетката бавно пое нагоре. Гигантът скочи вътре и отново се нахвърли върху Инди.
Уили хукна подире им. Дълго гледа безпомощно ожесточените мъже, но после взе да замеря с камъни огромния индиец. Едновременно с това се оглеждаше за празна вагонетка, движеща се в същата посока.
Инди най-сетне успя да намери слабо място в масивната грамада срещу себе си и здраво притисна с къса желязна пръчка гърлото на гиганта. Но при всеки опит да постигне победа с помощта на новото си оръжие го пронизваше болка в цялото тяло и той безпомощно се отпускаше назад.