Дребосъка се хвана за ръба на скалата и увисна на ръце. Махараджата се надвеси над него.
— Трябва да вървите по левия тунел, за да излезете навън! — предупреди го той.
За миг очите им се срещнаха и Дребосъка разбра, че момчето му казва истината.
— Благодаря — рече той и се заспуска по отвесната скала.
На свой ред Инди изпадна в затруднение. Насреща му изскочиха трима стражи и препречиха тясната пътечка. Той се обърна, спусна се по малката стълба няколко метра по-надолу и я дръпна след себе си. Стражите извадиха револвери и откриха огън. Инди скочи зад една вагонетка и я затика към следващата пътечка.
Уили скочи в своята вагонетка и пое надолу по релсите. Войникът, когото беше отблъснала преди секунди, се втурна след нея и успя да я хване за крака. Но в този момент се появи Дребосъка. Избра си един чудесно закръглен камък, зае бейзболна стойка и внимателно прецени разстоянието между себе си и тичащия войник. После замахна и камъкът със свистене излетя от пръстите му. Преследвачът на Уили беше улучен точно зад ухото и се строполи като подкосен.
— Лефти Гроув! — извика тържествуващо Дребосъка, но радостта му бързо бе помрачена от един неусетно промъкнал се страж, който го сграбчи изотзад.
Вагонетката на Уили започна бавно да набира скорост. Дребосъка се извъртя като змиорка, изплъзна се от ръцете на нападателя си и му нанесе силен ритник в корема.
Един жрец с разкривено от ярост лице се втурна след вагонетката с Уили. Дребосъка се стрелна да пресече пътя му, сви се на кълбо и скочи в нозете му. Двамата паднаха и се претърколиха. В следващия миг момчето беше отново на крака и хукна да догони отдалечаващата се вагонетка. Направи отчаян скок и успя да се хване за страничния й борд, а Уили му помогна да се прехвърли вътре. Скоростта им вече беше значителна.
Огледаха пещерата с търсещи погледи и бързо откриха Индиана. Пълзеше по тясната пътечка, следван по петите от въоръжени индийци.
— Бързай, Инди, бързай! — извикаха в един глас те.
Инди погледна надолу и светкавично изчисли както посоката и скоростта на движението им, така и целта, към която се насочваха — широк тунел в източната страна на мината.
В следващия миг се изправи и хукна. От всички страни затрещяха изстрели, куршумите цепеха трески от гредите и стълбите, по които профучаваше, и с противен вой рикошираха в скалите край главата му. Изправил се на ръба на скалата, Мола Рам сочеше бегълците и крещеше някакви заповеди.
— Убийте ги, преди да са избягали! — викаше на хинди той и войниците усърдно се прицелваха.
Запъхтян, Инди спря на ръба на скалата. Зад него, под него и високо над главата му се струпаха войници. Той скочи, успя да се улови за издаден напред камък, който се откърти под тежестта му, после се затъркаля надолу с огромна скорост, бързо скъсявайки ъгъла между себе си и летящата по релсите вагонетка.
— Преследвайте ги, унищожете ги! — ревеше Мола Рам.
Из въздуха свистяха куршуми. Инди се оттласна от склона и полетя към вагонетката, която всеки миг щеше да влезе в тунела. На няколко метра от нея се сви на кълбо и тялото му се трясна в дъното на желязната гондола. Уили и Дребосъка се снишиха до него, избягвайки по този начин куршумите, които се синеха като дъжд и тракаха по железните стени. В другия край на вагонетката някакъв пазач лежеше в несвяст. Инди пропълзя, измъкна пистолета му, а него изхвърли навън в мига, когато возилото им с грохот навлезе в непрогледния мрак на тунела.
Ушите им зашумяха от внезапната тишина. Вагонетката с поклащане летеше в мрака.
Изправен над огромния ров на рудника, Мола Рам с отчаяние гледаше как бегълците се измъкват.
— Трябваше да ги спрем, трябваше да ги спрем — шепнеше отчаяно той. — Те откраднаха свещените камъни на Санкара!
ГЛАВА 9
АЛПИНИСТИ
Факли осветяваха пътя на бясно препускащата вагонетка. Инди навреме видя, че релсите се разделят в две посоки — едната извиваше и водеше обратно към шахтите, а другата продължаваше направо. Грабна лопатата, която се търкаляше на дъното на вагонетката, спусна я покрай стената и успя да обърне стрелката встрани от линията. Чу се остро метално изщракване и вагонетката се понесе по правата.
Скоро навлязоха в друга пещера и линията отново се раздели на две. Преди да предприемат каквото и да било, вагонетката се разклати и пое вдясно.
— Грешка, Инди! — викна Дребосъка. — Трябваше да продължим наляво!
Но вече беше късно. Вагонетката се стрелна в тъмния проход, а бегълците се свиха на кълбо и здраво се вкопчиха в стените й.
Кратките изкачвания се редуваха с продължителни спускания и Индиана имаше чувството, че слизат още по-дълбоко в недрата на планината. Вятърът свиреше в ушите му по широките завои, а вагонетката се движеше все по-бързо и по-бързо. Уили се беше сгушила на дъното и се мъчеше да успокои дъха си. Дребосъка беше виждал на кино онези влакчета, които се вдигат и спускат с шеметна скорост в луна-парковете, но това тук беше далеч по-приятно. Можеше да се сравнява само с онова влакче в „Кинг-Конг“, което огромната маймуна преобърна в края на филма. Дребосъка не се страхуваше от маймуни, колкото и големи да бяха. Причината за това беше проста — самият той бе роден в Годината на маймуната и това му изглеждаше напълно достатъчно, за да повярва в добрия изход на зловещото препускане в мрака.