Ясно видя, че улучи един от стрелците във вагонетката зад тях, но мястото му веднага бе заето от друг. Разстоянието помежду им непрекъснато се скъсяваше и, изглежда, нищо не беше в състояние да ги спре.
Стигнаха нов остър завой и Дребосъка натисна спирачката с все сили. Металът с писък се вряза в стоманеното колело на вагонетката и пръсна рой искри.
Таванът отново започна да се снишава. Подпорните колони профучаваха толкова близо над главите им, че Инди рядко успяваше да се надигне над ръба на вагонетката. Последният му куршум с тъп шум се заби в една дебела греда.
Решил да се прицели добре, един от преследвачите им седна във вагонетката и изправи рамене. В следващия миг загина като герой за своята кауза, пръснал главата си в стърчаща от свода греда. Тялото му се разцепи на две и излетя от вагонетката, която увеличи скоростта си, внезапно олекнала от липсата на този герой.
Инди се отпусна на дъното и коленете му докоснаха коленете на Уили.
— Всички долу! — дрезгаво прошепна той. — Настигат ни!
Хората на Мола Рам ритмично размахваха тежките чукове и с цялата си сила ги стоварваха върху подпорните греди на огромната цистерна. Притиснати от няколко тона вода, те трудно поддаваха, но това не тревожеше Върховния жрец. Той знаеше, че всеки удар ще ги помества, дори и с милиметър, докато накрая цялата система рухне. А след това цистерната ще се преобърне и ще се разлее.
— По-бързо! — нареди той.
Каменарските чукове засилиха ритъма си.
— Пусни спирачката! — изкрещя Инди.
— Какво? — учудено го погледна Дребосъка. Грохотът в тунела вече беше такъв, че тримата приличаха на участници в ням филм.
— Пусни спирачката! Единственият ни шанс е да се опитаме да им избягаме!
— А завоите? — запита У или тревожно.
— Завоите да вървят по дяволите! — Инди се протегна и дръпна ръката на Дребосъка от спирачката. Вагонетката влетя в поредния завой, вдигна се на сантиметър-два във въздуха, после с трясък се върна върху релсите.
— Движим се ужасно бързо! — изкрещя Уили.
Войниците отзад се мятаха наляво-надясно, но и тяхната вагонетка също можеше да се обърне всеки миг. Следващия завой взеха вече само на две колела.
— Всички отсреща! — викна Инди и тримата с цялата си тежест се хвърлиха към олекналата страна на вагонетката.
Разлюля се силно, но остана върху релсите. Другите зад тях нямаха този късмет. Претоварена от едри мъжаги с тежки пушки, тяхната вагонетка изгуби равновесие далеч по-лесно и се преобърна. Повлече се странично по релсите и хората вътре вероятно решиха, че са извадили късмет. Но късметът им трая само няколко стотни от секундата — тежката вагонетка с пълна скорост връхлетя върху каменната стена и цялата галерия се разтърси от страховит трясък.
Вагонетката на бегълците светкавично се отдалечаваше. Втората претъпкана с туги гондола изскочи иззад завоя и се вряза в отломките на първата и телата на катастрофиралите. Човекът, който я управляваше, залегна върху спирачката, за да избегне съдбата на другарите си.
— Един враг по-малко! — викна Инди и на лицето му цъфна усмивка.
Работниците на Мола Рам продължаваха да избиват гредите изпод огромния резервоар. Скоро една от подпорните скали започна да се рони, а после се раздроби на прах под тежестта на гредите.
Високо над главите на работещите мъже резервоарът помръдна и леко се наклони. Стотици литри вода плиснаха навън.
На дъното на вагонетката Индиана откри дебело желязо, привързано със стоманено въже. Това беше железопътна спирачка — от онези, които използуват за застопоряване на вагоните по време на престой. В миг оценил предимствата й, той внимателно се надигна над задната преграда и спусна спирачката върху релсите. Посрещна го залп от куршуми.
Желязото се поклати и бавно легна на релсата. Преследвачите го съзряха и изреваха от ужас, докато вагонетката им връхлиташе отгоре му. Но скоростта им беше твърде висока и това ги спаси. Спирачката се удари в предното колело, издрънча и отхвръкна вследствие силния удар. Падна встрани от релсите подобно на огромна, но безполезна кибритена клечка.
Преследвачите победоносно изкрещяха, а лицето на Инди се сви в отчаяна гримаса.
— Да имаш други идеи? — хладно го попита Уили, отдавна примирена с мисълта, че няма да излезе жива оттук. Ето защо всеки друг изход би представлявал приятна изненада за нея, макар вече да не смееше да се надява на нищо.
— Имам — кимна Инди, без да отделя очи от релсите пред себе си. — Ще минем напряко!
Хвърли се с цялата си тежест върху страничния борд на вагонетката, видял навреме приближаващата стрелка. Люшнаха се, после се стрелнаха в един почти незабележим страничен тунел, а преследвачите им профучаха направо и след миг изчезнаха.