— О, Господи! — прошепна тя.
Дребосъка и Индиана спряха да я изчакат, обърнаха се и също видяха чудовищната водна стена, безмилостно напредваща към тях. Гледаха я омагьосани една дълга, безкрайно дълга секунда.
После Инди хвана ръката на Уили и тримата хукнаха като луди.
Приливната вълна с грохот се носеше по петите им, помиташе всичко по пътя си и ги доближаваше с всеки миг. На върха на пенестия й гребен подскачаха като детски играчки пометените от стотици вече наводнени тунели предмети: огромни камъни, греди и клони, трупове на животни.
Не, няма да се спасят.
Може би в страничния тунел, там зад завоя.
— Скачайте! — ревна Инди, опитвайки се да заглуши страхотния тътен, изпълващ недрата на планината.
Пръв се добра до дупката Дребосъка и се шмугна вътре с лекотата на трениран крадец. Инди натика Уили и я последва в мига, когато страховитият гребен нахлу в галерията, току-що напусната от тримата бегълци.
Тунелът се оказа тясна дупка, която се спускаше стръмно надолу. Отделила се от водната стихия вълна ги достигна и там, блъсна ги и те се претърколиха напред.
Попаднаха върху нещо като пързалка и неусетно се озоваха в друг, далеч по-широк тунел. Дребосъка остана възхитен и извика:
— Страхотно! Чакайте тук, ще се спусна още веднъж!
Но Инди успя да го хване навреме за яката и го насочи в пътя. Какви деца, Господи, зачуди се той. Нищо не може да ги уплаши!
Тук грохотът от наводнението се долавяше по-слабо.
Уили вдигна глава и видя, че в края на тунела прониква светлина, истинска дневна светлина. Понечи да съобщи откритието си на околните, но в същия миг зад гърба им се разнесе оглушителен грохот. Обърнаха се и видяха как и в този тунел се втурва чудовищната приливна вълна, насочвайки се към тях с обезпокоителна бързина.
Тримата изругаха в един глас и се понесоха към светлината със светкавична скорост. Водната стена ги следваше неумолимо.
Добраха се до края на тунела в мига, когато първите пръски намокриха гърбовете им. Изскочиха на слънце и едва успяха да запазят равновесие. Оказа се, че тунелът свършва насред отвесна скала и под тях зее стометрова пропаст.
Тримата бегълци с мъка се удържаха на ръба. Очите на Инди мигом зърнаха спасението — тесен парапет на скалата, леко издаден напред от двете страни на дупката. Ръцете му светкавично извъртяха Уили към него, бутнаха след нея и Дребосъка, а сам той скочи на противоположната издатина. В същия миг приливната вълна с рев достигна края на дупката и те се оказаха разделени от плътна струя вода, яростно изливаща се в бездната под краката им. На гребена й се носеха какви ли не отломки от мината, пометени от стихията — траверси, изкривени релси, дори цяла вагонетка.
Стръмният склон заприлича на гигантски душ — от многобройните дупки с рев се изливаше огромно количество вода. Уили и Дребосъка застинаха на скалната издатина под нозете си, Инди направи същото от другата страна на чудовищния гейзер.
Уили погледна надолу и тутакси й прилоша. Водата с тътен падаше в нещо като плитко езерце далеч под краката им, а разгневените крокодили, които го обитаваха, сърдито разтваряха огромните си челюсти към този неизвестен смутител на тяхното спокойствие.
Инди хвърли поглед наоколо. Ждрелото беше широко стотина метра, а стръмните скали на отсрещния му край опираха в плоска равнина, която май бяха прекосили на идване. После видя и моста.
Направен от тънки въжета, той кротко се полюшваше над езерото. Отсамният му край бе завързан двайсетина метра над мястото, където се крепяха Уили и Дребосъка.
— Уили! — изкрещя Индиана, опитвайки се да надвика грохота на падащата вода. — Тръгвайте към моста!
Ръката му посочи нагоре.
Тя проследи посоката, въздъхна горчиво и затвори очи. Кога ще свърши този кошмар, Господи!
— Нищо работа! — даде й кураж Дребосъка. — Върви след мен!
След тези думи се приближи до ръба на издатината и се заспуска по стръмния сипей, който стигаше чак до подножието на въжения мост. Уили с нежелание го последва. Стигнаха до целта си сравнително лесно и безпрепятствено, поеха си дъх и започнаха да се катерят по скалите нагоре.
Катеренето по скали е дейност, която дванайсетгодишните малчугани владеят отлично, и последвалите събития дадоха убедително потвърждение на този факт. Драскайки като планинско козле, Дребосъка с лекота откриваше издатини за ръцете и опора за краката си — помощници, които сякаш бяха очаквали появата му стотици години наред. Уили беше доста по-непохватна, но все пак беше танцьорка, а и се бореше за живота си. Не би стигнала чак дотук, ако краката й не бяха здрави и пъргави, та поради тази причина не изоставаше много от чевръстия малчуган.