Куршумите раздробиха парапета над главата му и той се сви зад солидния бронзов щит. Заведението екна от писъци. Някои от посетителите се проснаха на пода, други хукнаха към изхода.
Инди изчака да премине първият откос, втурна се към дървената статуя на божеството-воин и измъкна златистия меч от ръката му. С две резки движения преряза въжетата, на които висеше гонгът, и той се стовари на пода с мелодичен тътен.
В мига, когато куршумите забарабаниха по металната повърхност, Инди се оказа зад него и бавно започна да го тика по посока на Уили, която не спираше да търси своя камък, без да обръща внимание на стрелбата.
Куршумите продължаваха да чукат по огромния щит на Инди. Набрал инерция по наклонения под, бронзовият колос увеличи скоростта си и Инди трябваше да подтичва зад него. Всичко това ставаше сред оглушителна шумотевица.
Уили най-сетне обърна внимание на бясната тупурдия и пукот и вдигна глава. Видя как грамадният диск се насочва към нея и стисна очи. Това е краят, помисли си тя. Ще бъде размазана от това чудовище, ще намери смъртта си в тая противна кръчмарска свада!
В последния миг Инди сграбчи ръката й и я дръпна с все сила зад гонга. Край главите им с противен съсък летяха рикошети, а хората на Лао търсеха по-добра позиция за стрелба сред преобърнатите маси.
Уили изруга и Инди вдигна глава. Точно насреща им се издигаше остъклена стена и гонгът неумолимо се търкаляше към нея.
— Не искам да… — викна тя, но време за уговорки нямаше.
Гонгът с трясък се вряза в стъклената стена, а в следващата секунда Инди скочи в зейналия отвор, здраво стискайки ръката на Уили.
Изхвръкнаха два-три метра напред, удариха се в някакъв стръмен покрив и продължиха да падат.
Вкопчени здраво един в друг, те летяха надолу, пробиха огромна дупка в навеса на втория етаж, продъниха и бамбуковото балконче на първия и с трясък се стовариха върху задната седалка на открита кола, паркирана пред входа на сградата.
Уили бързо се надигна. Не можеше да повярва, че е жива и здрава. Не по-малко изненадано беше и дванайсетгодишното китайче с бейзболна шапка на главата, което слисано ги гледаше от предната седалка на колата.
— Ей, това се казва аварийно кацане! — подсвирна с уважение Дребосъка.
Инди също се изправи, макар и не така чевръсто като Уили.
— Хайде, Дребосък, натисни педала! — изтощено прошепна той.
— Ей, сегичка, докторе! Тутакси, Инди! — усмихна се момчето. — Дръжте се!
С широка усмивка Дребосъка се намести зад волана, обърна бейзболната си шапка с козирката назад и здраво натисна педала на газта.
Гумите изсвистяха пронизително и тримата потънаха в нощта.
ГЛАВА 2
ЖИВОТЪТ НА ЕДНО МОМЧЕ
За Дребосъка, този ден не се отличаваше по нищо от другите.
Днес беше станал рано, около пладне. Почти веднага отиде на работа. Работеше в една мрачна пушалня на опиум на Лю Стрийт.
Следобед нямаше какво толкова да върши. Клиентите бяха малко, дори ако броеше онези, които бяха преспали тук и още дремеха по масите. Дребосъка им носеше чай, изпращаше ги до чакащите навън рикши или пазеше дрехите им. За тези услуги получаваше дребни монети, но нерядко припечелваше добре от това, което му бяха поверили за охрана.
Защото Дребосъка беше и крадец.
Не крадец в обикновения смисъл на думата, разбира се. Обичаше да си представя, че е като Робин Худ — героя на онзи прекрасен филм, който беше гледал поне седем-осем пъти в кино „Тайфун“. А един от бедняците, които благородният герой от филма ощастливяваше, беше самият той.
Поне така си мислеше в началото на този ден, по време на следобедното затишие в пушалнята. Сладникавият дим висеше на пластове над отпуснатите тела на двамата клиенти, проснали се неподвижно върху голите дървени нарове. Единият беше възрастен китаец, а другият — млад белгиец. Седнал върху струпаните им накуп лични вещи, Дребосъка се чудеше какво да закуси. В един момент му хрумна, че в торбата на белгиеца може би има нещо за ядене, и я дръпна от купчината. Тъкмо се зарови в съдържанието й и на вратата се появи собственикът. Никак не остана доволен от видяното. Не изглеждаше замаян от наркотика, а беше по-скоро ядосан. Дребосъка знаеше от опит, че при подобни случаи всякакви опити за обяснения и оправдания са излишни. По тази причина побърза да изчезне през прозореца, отнасяйки със себе си и паспорта на белгиеца, кой знае как оказал се в ръцете му.
Онзи хукна да го гони.
Дребосъка обичаше преследването. Създаваше му усещането, че някой има нужда от него. Хукна по пътечката зад къщата, следван по петите от разгневения клиент. Прескочи някаква ограда, свърна в една, после в друга тясна уличка. Клиентът не изоставаше. Покатери се по аварийната стълба на стара дървена постройка, чак до върха. Белгиецът бе на няколко крачки зад него.