Изгубил търпение, Мола Рам гневно изкрещя:
— Върни ми камъните!
— Мола Рам, скоро ще се срещнеш със своята Кали — спокойно отвърна Инди, после замахна със сабята и изкрещя: — В ада!
Острието разсече едното от прокъсаните носещи въжета и мостчето силно се наклони. Двама от войниците паднаха и изчезнаха в пропастта с отчаяни писъци. Останалите панически хукнаха обратно към скалите. Но нямаха шанс, тъй като Инди разсече и второто въже, мостът за част от секундата се задържа неподвижно във въздуха, после бързо пропадна.
С предсмъртни викове на ужас войниците изчезнаха в стометровата пропаст. Малцина от тях успяха да се хванат за разкъсаните краища на въжетата, рязко политнали към скалите.
Откъм страната, на която увисна Инди, паднаха трима индийци. Когато разполовеният мост се удари в скалата, върху него имаше шестима — най-отгоре, само на метър-два от началото му, висеше Мола Рам, под него — Уили, Дребосъка и един войник, още един войник и на самия му край, лудо въртящ се сред порой от падащи камъни, Индиана.
Уили и Дребосъка се наместиха в предварително приготвените примки и замряха на място. Същото направиха и останалите, сякаш им трябваше време да осъзнаят, че още са сред живите. Леко полюшвани от вятъра, те чакаха да видят дали въжетата ще издържат.
Пръв се окопити Мола Рам и бързо запълзя нагоре. На метър от спасителната скала обаче ръката му улови изгнила дъска, тя се пречупи надве и той полетя надолу. Бясно размахвайки ръце и крака, жрецът все пак успя да се докопа до едно от въжетата, плъзна се между Уили и Дребосъка и остана там, задъхан и примрял от ужас. При падането си блъсна единия от войниците и нещастникът изчезна в бездната със сърцераздирателен писък.
Въжетата се разклатиха.
После опит за изкачване предприе Инди. Пропълзя край другия войник, който стискаше конвулсивно въжетата и беше затворил очи от ужас, сграбчи краката на Мола Рам и опита да го хвърли в бездната. Но фанатичният старец здраво го ритна в лицето и бързо се заизкачва нагоре.
Инди го последва и скоро отново докопа глезена му. Завъртя се рязко, дръпна го с все сили и жрецът се свлече до него. Побеснели от ярост, двамата започнаха битка на живот и смърт.
Инди се приведе и заби юмрук в челюстта на Мола Рам. Онзи му отвърна със силен удар с коляно, притисна с лакът шията му и насочи ръка към откритите му гърди.
— Господи! — извика над тях Уили. — Пази сърцето си! Пази сърцето си, Инди!
Облян от студена пот, Инди сведе поглед и видя как пръстите на Мола Рам се забиват в гърдите му, извити като ноктите на граблива птица. От това, което беше наблюдавал в пещерата, знаеше какво ще последва.
Протегна ръка и стисна със сетни сили китката на жреца, принуждавайки я да спре само на сантиметър от целта. Но обладана от свръхестествена мощ, ръката на магьосника продължи напред и острите нокти разкъсаха кожата на гърдите му.
Полазиха го хладни тръпки, главата му се замая. Болка нямаше, просто почувствува как духът му отслабва, волята му се пречупва, всичко му става безразлично. Беше противно, хищно, раздиращо. Челото му се покри със ситни капчици пот, пред очите му заиграха разноцветни кръгове. Олюля се и едва не изпусна въжето.
Все пак чувството му за самосъхранение взе връх, той успя да се овладее, дръпна се рязко назад и пръстите на Мола Рам излязоха от раната на гърдите му. В следващия миг сграбчи ръката му, болезнено я изви и я притисна към лицето на Върховния жрец.
Онзи ядосано изруга, обърна се и отново започна да се катери. Инди си позволи почивка от две секунди — време, през което Мола Рам се добра до войника. Спря пред него, стисна го за гърлото, откопчи пръстите му от въжето и го запрати надолу с надеждата, че ще повлече след себе си и Индиана.
Стигнали почти до върха, Уили и Дребосъка видяха всичко и викнаха в един глас:
— Внимавай, Инди!
Тялото на войника го улучи в раменете, Инди се вкопчи във въжетата със свити на топка мускули и успя да се задържи. Нещастникът се преметна през него и с див писък полетя към дъното на пропастта, готов да се яви на своя Създател.
До слуха му долетя тържествуващият смях на Мола Рам и Инди вдигна глава. Пред тунела оттатък пропастта се бяха наредили нови войници и безпомощно се оглеждаха.
— Стреляйте, убийте ги! — прокънтя заповедта на Върховния жрец.
Тугите изтичаха до храсталака, където доскоро се беше намирало мостчето, извадиха лъкове и стрели и заеха позиция за стрелба.