Върховния жрец се люшна назад, инстинктивно вдигайки нагоре жестоко изгорената си ръка. Дъската под краката му се счупи и той полетя в пропастта. Полите на дългата му роба се развяха, сякаш бе откъснато от връвта си огромно хвърчило. След миг се стовари със страшна сила върху острите скали край езерото, претърколи се и цамбурна във водата.
Крокодилите не го оставиха да потъне, нахвърлиха се върху него и мигом го разкъсаха. Гладът не признава отвращението.
Два от свещените камъни на Санкара плеснаха в плитчината, потънаха и бяха отнесени от течението. Нейде надалеч, в неизвестното.
Но третият остана в ръката на Инди, отново потъмнял. Той внимателно го напъха в джоба си и пое нагоре по разклащаното от вятъра въже. Уили, Дребосъка и Блумбърт му помогнаха да стъпи на твърда земя. От дупките на тунелите насреща изскочиха английски войници и нападнаха в гръб последната група туги. Сред тях беше и младият махараджа. Видял Дребосъка, изправен редом с Инди, той му се поклони дълбоко, изразявайки по този начин своята благодарност за спасението на душата си.
Дребосъка размаха шапка и му благодари, че е помогнал на англичаните да стигнат дотук. Този принц май е роден за резервен нападател по бейзбол, помисли си момчето.
Уили пристъпи към ръба на скалата, погледна надолу и промълви:
— Предполагам, че Мола Рам намери това, което търсеше.
— Не съвсем — отвърна Инди и бръкна в джоба си. — Това тук е последният от свещените камъни на Санкара.
Уили протегна ръце и внимателно го пое. Вдигна го нагоре и той засия с всички цветове на дъгата, облян от щедрите лъчи на слънцето. Сякаш беше жив и в кристалните му недра туптеше истинско, човешко сърце.
В един кратък миг всички присъствуващи прозряха тайната му — велика и проста като самия живот.
Останаха в Двореца още няколко дни, тъй като имаха нужда от почивка. Войниците събраха голяма част от пръсналите се из гората деца, нахраниха ги и превързаха раните им. След като всички се посъвзеха, за да издържат тежкия преход през планините, Блумбърт отдели един взвод войници и ги изпрати да върнат децата у дома им, съпроводени — то се знае — от Инди, Уили и Дребосъка.
Дребосъка имаше чувството, че е истински цар. Непрекъснато обикаляше доскорошните роби и ги засипваше с бащински съвети.
Поучаваше ги никога да не крадат, да презират крадци като Мола Рам, винаги да държат близко до сърцата си Звездите на Щастието, Достойнството и Дълголетието.
Преподаваше им правилата на бейзбола, използвайки пръчки и окапали плодове.
Учеше ги да различават мумиите от вампирите, да играят на ези-тура, съветваше ги как да изглеждат твърди и едновременно с това любезни и добри.
На Уили прехвърляше момиченцата, убеден, че тя бързо ще ги научи как се завъртат мъжките глави.
Караше ги да запомнят наизуст имената на всички важни божества, неизменно откликвали на молитвите му. Дълбоко в душата му обаче пълзеше черно съмнение — през последните дни беше направил безброй обещания на боговете, та се съмняваше дали те изобщо ще му обърнат повече внимание.
Но Инди е тук, той му обръща внимание, той ще го отведе в Америка!
Уили беше замаяна. Никога в живота си не беше преживявала подобни премеждия и още не можеше да повярва, че всичко е свършило благополучно. Час по час докосваше дърветата и тревичките, Дребосъка и Инди. Искаше да се увери, че не сънува, че всичко това е истинско. И все не успяваше да го стори.
Инди беше натъжен от загубата на двата свещени камъка, които толкова дълго бяха негово притежание. Но все пак му остана последният и той възнамеряваше да го задържи, поне временно. Важното бе, че освободиха децата и разбиха зловещата организация на тугите.
Два дни по-късно войниците оставиха група деца в селото на майиурите и продължиха към други селища.
Индиана и приятелите му навлязоха в прашната главна уличка, следвани от децата. С учудване гледаха настъпилата тук промяна. Опустошените доскоро поля бяха покрити със свежа зеленина, буйно разлистени дървета се поклащаха над потоци с бистра вода, цветята бяха напъпили, а хълмовете в далечината сменяха унилата си наметка с пъстроцветна премяна. Сред нивите се мяркаха селяни със сеялки.
В самото село също цареше оживление. Хората се бяха заели да укрепват и разкрасяват примитивните си жилища, по много стени вече висяха шарени фигурки от глина.