Новодошлите бяха посрещнати с радостни възгласи. Всички зарязаха работа и се втурнаха да посрещнат децата си. Образува се дълга процесия, която възбудено шумеше. Имаше смях и сълзи, горещи прегръдки. Към Индиана пристъпи възрастният шаман, докосна чело с пръсти и стори дълбок поклон. Тримата пътешественици отвърнаха на поздрава.
— Разбрахме, че ще се върнете, когато всичко наоколо започна да цъфти — развълнувано промълви старецът.
— Това е чудо — отвърна Уили. — Никога не бях виждала истинско чудо!
На лицето й грееше щастлива усмивка. Оказа се, че чудесата не само са възможни, но понякога и наистина стават!
— Сега вече сигурно вярвате в чудотворните способности на „камъка“, който носите — усмихна се шаманът.
Инди го извади от джоба си и разви парчето папирус с древен ръкопис, което беше успял да запази.
— Наистина е така — рече той.
Шаманът почтително протегна ръце, пое камъка и направи дълбок поклон. После се обърна и тръгна към Свещения храм, следван от старейшините на племето. Уили, Инди и Дребосъка останаха на местата си.
Шаманът коленичи пред малкия олтар, положи камъка в нишата и напевно изрече:
— Ом сивая намах ом.
Инди и Уили отстъпиха няколко крачки встрани.
— Би могъл да го задържиш — предложи момичето.
— За какво ми е? Ще го поставят в някой музей да събира прах.
— Можеше да ти донесе богатство и слава.
Инди се усмихна и сви рамене:
— До Делхи има още много път — игриво подхвърли той. — Всичко може да се случи!
Тя стреснато го погледна и очите й се изпълниха с неподправен ужас:
— О, не! Само това не! До гуша ми дойде от приключения, доктор Джоунс!
— Но, скъпа. Толкова добре се забавлявахме.
В гърдите й бавно се надигна голям ален облак. Тоя май е откачил! Останаха живи по една чиста случайност, а той й говори за забавления! Обзе я неудържим гняв.
— Изобщо не си въобразявай, че ще вървя с теб до Делхи или дявол знае къде! — кресна тя, после изведнъж се отприщи: — Отивам си у дома, в Мисури. Там няма да ме гощават със змии, няма да ми вадят сърцето, нито пък ще ме спускат в разни врящи казани! Ако за тебе всичко това е било забавно, за мен не е! Никакви приключения повече! Никакви!
С усилие прекъсна яростния си монолог и се насочи към минаващия наблизо селянин с вързоп на гърба.
— Извинете, сър — любезно го спря тя. — Имам нужда от човек, който да ме заведе в Делхи. Мога да яздя слон доста добре!
Камшикът изплющя и ресните му се увиха около кръста на Уили. Бавно и внимателно Инди я придърпа към себе си.
Съпротивата й беше кратка. Няма смисъл да се опълчва срещу съдбата си. Тази прегръдка беше предопределена още в мига, когато той влезе в онзи бар и очите му срещнаха нейните.
Целунаха се.
Беше топла и радостна целувка, като приятен и весел летен дъждец. В същия миг ги поля обилна струя вода, съвсем истинска при това.
Отдръпнаха се един от друг и се огледаха удивено, с мокри коси. Седнал на любимото си слонче, зад тях се подсмихваше Дребосъка. Вдигнало хобот, животното весело ги обливаше със струи топла вода.
Стояха и се гледаха, а сетне избухнаха в смях. С тях се смееше дори слончето.
— Много весело! — викна Дребосъка. — Страшно забавно, голям майтап!
След време тримата успяха да се доберат до Америка.
Ала това е друга история.