Дребосъка пое по покривите. Бяха различни — едни с керемиди, други с ламарина, стръмни, полегати. Страхотен кеф! Хлъзгаше се надолу, катереше се нагоре, шмугваше се покрай комините с лекотата, с която маймуната скача от клон на клон. Дребосъка беше спец по покривите.
Преследвачът му изостана, но продължаваше да го гони, без да го изпуска от очи. Дребосъка стигна до ръба на последния покрив. Надникна и се отдръпна — четири етажа, твърде голяма височина дори за него. Белгиецът скъси разстоянието помежду им. Дребосъка се покатери до най-високата част и се прехвърли от другата страна. Същата работа, и оттук прекалено високо.
На около метър под покрива забеляза въже за пране, свързано с последния етаж на отсрещната сграда.
Точно като Робин Худ! Ухилен до уши при мисълта за предстоящото приключение, Дребосъка без колебание скочи и се залови за въжето. Залюля се на ръце, укроти тялото си и пое над бездната, като местеше ръцете си между прострените копринени пижами. Стъпил на ръба на покрива зад него, белгиецът изруга от безсилие на родния си език.
Миг по-късно Дребосъка скочи през отворения прозорец в отсрещното жилище, изпрати ликуваща усмивка на побеснелия си преследвач — като отплата за паспорта му — и извика:
— Голяма смехория! Страхотен майтап!
Човекът съвсем не изглеждаше весел. Господи, напоследък хората бяха изгубили чувството си за хумор! Дребосъка се обърна навътре и поднесе извиненията си на втрещените обитатели на жилището. После се поклони с достойнство, което никак не подхождаше на начина, по който нахлу тук, и се отправи към вратата.
На улицата забеляза, че сенките са се удължили, а продавачите на риба прибират стоката си, която бе започнала да се вмирисва. Скоро и нощните птици щяха да се размърдат. Това беше любимото време на Дребосъка. Часът на гълъбите.
Всеки ден по това време в дворчето на манастира до кръчмата на Гунг Хо се събираха стотици гълъби. Чудесното им хорово гукане приличаше на мъркането на хиляда сити и доволни персийски котараци. Дребосъка имаше чувството, че слуша приспивните песни на майка си, макар че отдавна вече не помнеше никой от семейството си.
С изключение на доктор Джоунс, разбира се. Сега той беше неговото семейство.
Дребосъка подозираше, че доктор Джоунс е превъплъщение на бога Чао-пао, откривателя на съкровища. А той самият беше дълбоко убеден, че Чао-пао е негов праотец. Следователно и Инди му беше близък роднина.
Напусна Площада на гълъбите и се насочи към кръчмата на Гунг Хо. Тук за пръв път се срещна с Инди. Влезе в сумрачното заведение. В ъгловото сепаре го чакаше Инди с чаша горещ чай пред себе си. Дребосъка се затича натам, седна срещу него и широко му се усмихна.
— Намерил паспорт за Ву Хан! — похвали се момчето и сложи на масата паспорта на белгиеца.
Инди вдигна вежди и започна да го прелиства.
— Откъде го взе? — попита той. — Казвай, без да увърташ! Предупредих те да престанеш с кражбите!
— Не крал го! — запротестира момчето. — Човек ми го дал. Не трябва му вече.
Лицето му имаше тъй обидено и невинно изражение, че Инди едва не му повярва. Кимна и прибра паспорта в джоба си.
Дребосъка сияеше. Точно затова харесваше Инди толкова много — бяха от едно тесто замесени — и двамата обичаха да сменят собствеността на изгубени предмети, да намират нов дом за ценности, които прекалено дълго са се задържали на едно място.
Инди ще намери нов дом и за него. Ще го вземе със себе си и ще го заведе в Америка.
— Е, добре, момчето ми — въздъхна Инди. — Мога ли да разчитам на теб за самолетните билети? Ето ти пари.
— Фасулска работа, Инди! Вземам кола на мой чичо Вонг, отивам говоря с човек за билети, после чакам тебе пред клуб!
— Точно пред входа — напомни му Инди и кимна. — Един час преди да съмне. Имаш ли часовник?
— Разбира се.
— Не забравяй да благодариш на чичо си за колата.
— О, той няма против. Заминаваме в Америка скоро?
— Да, съвсем скоро. Но първо ще отлетим за Делхи. А сега изчезвай. Имам среща с един човек тук.
Дребосъка излезе, а Инди остана в мрачното заведение. Хлапето взе на един дъх шестте преки, които го деляха от къщата на познатия му германски дипломат. Познат беше силно казано, разбира се. Просто му беше лъскал обувките преди седмица на прага на един от скъпите шанхайски нощни барове. Точно тогава чу, че достопочтеният господин консул заминава за Елзас да види близките си и ще отсъства около две седмици.