Скаут — в края на двайсетте, с рошава русолява коса, добродушна момчешка физиономия и малко рижав мъх над горната устна — беше техническият магьосник и компютърния цар на екипа.
— Според сателитните снимки е гола мишена. Явно задникът обича да се перчи като някакъв шантав… в стар черен мерцедес със свален гюрук и украсен със знаменца.
— Нацист? — прекъсна го Девлин. — Чух, че ходел с камшик и бял шал. Въобразява си, че е Пустинната лисица, Ромел13.
Червендалестият шотландец сержант Конърс го чу и моментално се намеси.
— Какво пък… ще му наритаме задника обратно в Берлин, както е сторил с Ромел старият Монти.
Девлин се поусмихна, след което го изгледа строго.
— Да, сър. Гледам си работата, сър — отвърна Конърс и отново се зае да подготвя оръжието си.
Той бе от спецчаст на Кралските ВВС, която се наричаше „Скалните маймуни“. И точно такова впечатление създаваше у майор Девлин — на голяма космата маймуна. С гъстите си черни твърди косми по ръцете и гърдите и с отпуснатата стойка приличаше досущ на горила.
Девлин знаеше от инструктажа, че интересът на Ал Даджал към Третия райх има историческа основа. Смяташе се, че истинското му име е Ерик фон Редер, син на доктор Грегор фон Редер — немски зоолог и антрополог, шеф на Deutsches Ahnenerbe на Хайнрих Химлер, прословутото „Германско общество за наследството на предците“. Това бе хитроумен евфемизъм. Истинската му дейност включваше всичко от варварските медицински експерименти с хора до изучаването на окултното и експедициите в затънтени кътчета на света в търсене на археологически доказателства, подкрепящи теориите на Химлер за произхода на арийската раса на господарите.
Майката на Ал Даджал Самира била иранка, уважаван археолог. След войната родителите му избягали в Русия, където на Грегор обещали да не се месят в проучванията му. Ерик фон Редер имал остър ум и получил образование в най-добрите университети на Русия и Обединеното кралство — най-вероятно с финансовата подкрепа на КГБ.
Пътувал много по света с майка си и посетил редица археологически обекти. Майка му била убита по време на разкопки при ответен удар на Израел в Палестина. Оттогава Ерик дълбоко намразил евреите и най-верния им съюзник — Съединените щати. След смъртта на майка си той приел исляма и името Азраел ал Даджал. Първоначално бил агент на КГБ със специалност Близкия изток благодарение на свободното владеене на фарси и арабски. Страстта към парите обаче го превърнала в съветник на свободна практика. „Съветник, как ли пък не“, помисли си Девлин. „Повече му подхожда хладнокръвен палач.“
Девлин имаше лошо предчувствие за мисията и особено за целта. Противникът беше интелигентен, но въпреки това си оставаше брутален и пресметлив касапин. Дори изборът на арабското му име бе достатъчен, за да смрази кръвта ти. Ал Даджал е арабското название на дявола и по-точно — на Антихриста, неговото изчадие.
— Майоре — изграчи пилотът в слушалките. — Трябвате ми тук, бързо!
Девлин веднага отиде в кабината и погледна радара, който му сочеше пилотът.
— Виждате ли онова движение вдясно от нас?
Девлин кимна.
— Атмосферен фронт?
Пилотът поклати глава.
— Не какъв да е, а пясъчна буря. Появи се от нищото. Шантава работа, но подобни гадости се случват тук.
Девлин се намръщи.
— Мамка му! От сателитното разузнаване не трябваше ли да я прихванат?
Пилотът — безроден каубой на име Текс — сви рамене.
— Трябваше, не трябваше, тинтири-минтири. Знам само, че е свирепа гадинка и се движи с около… сто и двадесет възела.14
— Не можем ли в такъв случай да й избягаме?
— Да не си мислите, че се возите в Раптор или нещо такова? Е, лъжете се… това бръмчащо бебче не може да надбяга и баба ми на разходка в парка. Смятам да…
Хеликоптерът започна да се тресе и люлее свирепо, блъскан от мощните ветрове.
— Намери място да кацнеш… ВЕДНАГА! — изкрещя Текс на втория пилот.
— Къде се намираме? — успя да попита Девлин.
— Насред шибаното нищо… или в седмия кръг на ада. По-добре кажи на момчетата да се закопчават, че ще слизаме стръмно и бързо.
Ослепителна мълния освети кабината. Ръката на Девлин полетя към очите му. Когато зениците му най-сетне успяха да се разширят достатъчно, той зяпна, изпълнен със страхопочитание. Пипалца от синьо-бели мълнии образуваха огнено дърво, което се извиваше в нощта към земята. Небето експлодира отново, запращайки електрически разреди към същата цел някъде долу. Внезапно от мястото, където бяха ударили мълниите, запулсира сноп светлосиня светлина. В следващия миг снопът се понесе към небето, като увеличаваше диаметъра и яркостта си.
13
Ервин Йохан Ойген Ромел (1891–1944) — немски фелдмаршал от Втората световна война; води военни операции в Северна Африка. Командваната от него армия е разбита при Ел Аламейн от британския фелдмаршал Бърнард Монтгомъри (Монти) в битка, която трае от 23 октомври до 4 ноември 1942 г. — Б.р.