— Има и на пода.
Отпусна се на коляно, загреба от веществото и го остави да изтече между пръстите. Опита го на вкус.
— Калций. Фосфор. Затова свети.
Блеър почувства как всяко косъмче по тялото й настръхва. По гърба й пробяга студ и се вкопчи в тила й.
— Стрити на прах кости. — Побутна с крак купчината на пода и тя се смали, изтичайки през подобна на фуния дупка като пясък в пясъчен часовник.
— Тихо — прошепна Гант и наклони глава.
Зад тях се чу силен тътен. Подът се разлюля. Обърнаха се. Нещо невидимо, но всяващо ужас се спускаше надолу по коридора. Камък се триеше в камък. Стояха като заковани на място, втренчени в ъгъла. От вибрациите от ниския таван се посипа прах. Предпазливо отидоха до завоя и надникнаха. Огромен кръгъл камък, изпълнил коридора, напредваше сантиметър по сантиметър.
— Проклет да си, Гант — кратко изруга Блеър и отстъпи назад.
Гант трескаво оглеждаше стените.
— Това не беше предвидено. Трябва да има някакъв скрит лост. Не разбираш ли? Намираме се между гигантски хаван и чукало, телата ни ще бъдат стрити на прах и ще изтекат през онази дупка в пода!
Приближаващият камък вече бумтеше като гръмотевица.
Хеликоптерът се издигна над покрива и с наведен нос увисна над имението. Небето бе намусено. Започваше да се смрачава.
— Натам! — посочи Броди Девлин на пилота.
Нюли и Броди гледаха как Чюи излиза през един прозорец и тича по покрива на по-ниската част на имението, осветен от лъчите на прожекторите. Обърна се, погледна нагоре и замаха като обезумял.
— Вземи го — нареди Броди.
Вертолетът се обърна и се спусна надолу. Когато увисна достатъчно ниско, Чюи скочи и хвана плъзгача.
— Готово — каза Броди. — Издигай се.
С Чюи, вкопчен в плъзгача, хеликоптерът набра височина, завъртя се над имението и се насочи към пролива и бушуващото море. Докато прелитаха над дъбовете и брястовете, вятърът развяваше плитката на огромния индианец като бич. Броди оглеждаше за някаква следа от катера и Ал Даджал. Изведнъж катерът излетя иззад вълнолома. Броди бе карал подобно нещо във Виетнам в делтата на Меконг, но никога не бе виждал такова чудо. Два големи понтона с гумени плъзгачи бяха прикрепени от двете страни на клиновидна кабина. Под нея имаше огромен вентилатор, който всмукваше въздух, сгъстяваше го и го изхвърляше под машината. Тя се плъзгаше над водата на въздушната възглавница, задвижвана от две големи перки отзад. Доколкото можеше да прецени, вдигаше скорост над 70 възела42.
— Вече уведомих флота — каза капитанът, който седеше до Нюли. — Изпращат екип от морските спецчасти с втори хеликоптер.
— Ето ги! — извика Нюли в микрофона си.
Вторият хеликоптер летеше срещу тях. Зави рязко и се спусна към катера. Понесе се съвсем ниско над вълните, малко зад него.
Надолу излетяха две надуваеми лодки, следвани от британските тюлени. Само за няколко мига заеха местата си в скутерите и се втурнаха след катера.
— Смъкни ни надолу — извика Броди на пилота.
Точно когато скутерите наближиха катера, от кърмата му катапултираха две лодки във формата на клинове, които се понесоха към приближаващите екипи.
— Господи! — възкликна Броди, взирайки се през бинокъла. — Това са протектори!
— По дяволите — изруга капитанът и предупреди по радиото вертолета на тюлените.
— Какво каза? — попита Нюли.
— Роботизирани патрулни лодки с картечници — обясни Броди. — Оптичните им системи откриват целта с помощта на лазери. Бързи и смъртоносни.
— Израелска разработка, инспекторе — добави капитанът. — Едва започваме да ги въвеждаме. Противни машини. Момчетата ни ще станат на парцали.
Подобно на гладни акули, протекторите направиха кръг и зацепиха вълните към лодките на тюлените, приближавайки с висока скорост от двете им страни. Дулата на картечниците проблеснаха, чу се трясък.
— Ох, Господи! — измъчено извика капитанът.
— Веднага ни свали долу — нареди Броди на пилота. — Това е единствената ни възможност. Остави ни точно на мостика на катера, докато онези зверове са заети със скутерите.
Уенди падна като неопитна птичка от другата страна на огледалото и натърти рамото си. Изправи се на крака и се изтупа. Шестото й чувство прослуша въздуха за Блеър. Обърна се и изтича до ръба на дълбоката пропаст. Пое дъх и набра смелост. Изпъна ръце и се хвърли през ръба, улови въздушен поток и се зарея през дълбокия пролом към кулата. Без да спира, профуча през каменната постройка и се издигна над стръмните стъпала, водещи към входа на зикурата. Подобно на летящ към дома гълъб, тя се водеше единствено от инстинкта си, докато профуча по тъмния коридор все по-надолу и по-надолу.