Уенди прокара пръст по лицето й, наведе се напред, потърка чипото си носле в нейния нос и намигна. Блеър свали момичето на земята и го хвана за ръката.
Гант се бе обърнал и газеше във водата. Макар езерцето да изглеждаше плитко, колкото по-навътре влизаше, толкова повече потъваше. Самата вода започна да се променя. Престана да искри и от чисто синя започна да зеленясва, след което почерня и заприлича на катран. Когато Гант стигна средата, черната течност обгръщаше гърдите му. Блеър гледаше напрегнато. Едва сега забеляза латинската дума IMMCISTINATUR върху каменната плоча в отсрещния край на езерцето. А до нея беше съкращението VITROL. Вгледа се по-внимателно и видя, че под плочата има широка тръба. От нея в езерцето се изливаше лепкава изумрудена на цвят течност. Имаше няколко подобни тръби, всяка със свой надпис: NATRON, LIQUOR HEPATIS, PULVIS SOLARIS… Погледът й скочи към Гант, който с мъка се придвижваше напред, сякаш водата бе станала гъста като смола. Вдигна ръце и започна да се върти и мята. По краищата на езерцето пламнаха малки сини пламъчета. Станаха по-големи и по-високи и плъзнаха по повърхността. Отначало до Блеър достигна миризмата на катран, след което чу съскане. От езерцето се вдигаше пара, която се превърна в жълтеникав газ. Замириса на развалени яйца. Надписът върху плочата се мерна в съзнанието й. IMMCISTINATUR… Това бе разчетена фраза от ръкописа на Войнич, която си спомняше, че е предала, докато беше в транс. Беше написана с непонятните знаци под рисунките на голи жени, къпещи се в езерце, захранвано от множество тръби. На английски означаваше „смесват се“! Побиха я тръпки. А следващата дума бе…
VITROL… сярна киселина. Осъзна, че лековитите води на езерцето се получават в процеса на съчетаване на серия смъртоносни вещества. Грабна Уенди в обятията си.
— Трябва да се махаме оттук. Знаеш ли къде е порталът?
Момичето сбърчи носле.
— Уф, как мирише. Да не си смачкала някаква миризливка или нещо такова?
— Миличка, как стигна дотук?
— А, лесна работа. Просто минаваш през стената там. — Уенди посочи към отсрещната страна на горящото езерце.
Пламъците вече танцуваха над цялата повърхност и над течността бе надвиснал жълт облак.
— Добре, да вървим — рече Блеър и се закашля.
Притисна малкото момиче до себе си и двете полетяха със стиснати очи нагоре и през огнения ад. Вместо убийствена жега Блеър усети хладен полъх, докато минаваха през пламъците. И отново й се стори, че чува милия глас на старата дама. Имай вяра. Детето ще те води. Уенди протегна ръка с обърната назад длан и с пълна сила се вряза в долната част от стената. На това място имаше носещи греди и горната половина се завъртя навътре и надолу от натиска. Прелетяха през отвора. От другата страна имаше черно огледало. Блеър приближи и погледна повърхността му. Вместо отражението си различи смътно лабораторията на Гант. Вгледа се по-внимателно и различи сновящи в нея военни. Погледна към Уенди, която все още беше в обятията й.
— Готова ли си?
— Аха.
Зад тях се разнесе пронизителен писък. Обърна се и видя овъгленото тяло на Гант да се олюлява към тях. Вонята на изгоряла плът преобърна стомаха й. От прилепналите за голото месо остатъци от дрехи се издигаше пушек. Лицето му бе покрито с мехури и червено като варен рак; вълнистата му черна коса бе опърлена и падаше на сплъстени кичури от главата му, а протегнатите му ръце бяха подути и черни като въглен, месото капеше от пръстите като разтопен восък, докато се мъчеше да се докопа до нея. Блеър се завъртя и скочи в огледалото. По гладката повърхност пробягаха вълни. С последни сили Гант изруга и се хвърли напред. Силен тътен разтърси помещението и около огледалото затанцуваха мълнии. Точно когато Гант бе преминал наполовина, раздвижената черна повърхност внезапно се втвърди около него. Долната половина на тялото му се отдели сякаш прерязана от гладното острие на гилотина. Плъзна се с мляскащ звук по гладката повърхност на огледалото и падна на земята. От другата страна остана горната част на тялото. Загърчи се като подаващ се от ябълка червей и се опита да се отблъсне с овъглените си ръце от твърдата повърхност. Когато разбра, че не може да се освободи, го обхвана ужас. Изпълнените му с паника очи се замятаха трескаво. Заобикаляше го единствено непрогледен мрак. Осъзна, че е уловен за вечни времена между двата свята. Докато се взираше в безкрайната пустота, умът му се изпълни с подлудяващ ужас. Замаха с ръце и запищя, но виковете му бяха погълнати от бездната.