Блеър и Уенди излетяха от двойното огледало и се претърколиха по пода, събаряйки един стреснат войник. Блеър стана, подаде му ръка и му помогна да се изправи. Уенди се усмихна, показвайки трапчинките си.
— Молим за извинение. Трябваше да внимаваме къде стъпваме. — Постави длан на устата си и се изкиска.
После видя мъжа и жената в носилките, които медиците носеха към стълбището. Погледна тъжно и въпросително към Блеър. Тя кимна сериозно. Уенди се втурна към ранената двойка. Отгоре се чу хор от гласове. Детето вдигна очи и видя Изгубените момчета, които стояха на мостчето и гледаха над перилата, подпрели брадички на ръцете си.
— Здрасти, момчета. Липсвах ли ви? — извика им тя.
Малкият Гейбриъл, който надничаше между краката на Питър, се усмихна и замаха енергично.
Сладкото му гласче прозвуча направо в главата й. Здрасти, Уенди. Мистър Скаут ни каза, че Бил — мъжът — е наранен много лошо. Моля те, помогни му. А дамата, мис Медисън, е погълнала много вода.
Силният стон отново насочи вниманието й към ранения мъж. Пое ръката на Соренсън. Той отвори очи за миг и погледна умоляващо малкия ангел. Дишането му бе неравно и плитко, неестествено шумно от кислородната маска върху носа и устата му. Медикът понечи да я отпрати.
— Дръпни се, госпожичке. Този човек е в много лошо състояние.
Скаут беше успял да слезе по стълбите и застана между медика и Уенди.
— Хай, Мак — решително рече той. — Остави момичето на мира. Ранените са наши хора. Знам какво правя.
После се обърна към Уенди и й се усмихна топло.
— Казвам се Скаут. Приятелят ми Бил страшно се нуждае от помощта ти. Момчетата мислят, че можеш да го оправиш.
Погледна я изпитателно. Примигна, защото за миг му се стори, че вижда сияещ ореол около главата й.
— Може би ще успееш да оправиш и Медисън? — Кимна към мис Деър, която се изкашля.
Уенди погледна тъжните му очи и кимна.
— Лекувала съм птички, но не и човек. — Погледът й се насочи към момчетата. — Хей, имам нужда от помощта ви. По-силни сме заедно.
— Разбрано, Уенди — извика Раджи.
Изгубените момчета се хванаха за ръце, затвориха очи и сведоха глави.
Уенди забеляза, че Блеър е застанала до нея. Младата жена постави окуражително ръка върху рамото й и това й даде още сила. Наведе глава и стисна здраво ръката на Соренсън в мъничките си длани. После се обърна към Медисън и сложи ръце върху гърдите й. Медисън прочисти гърлото си. Пое дълбок пречистващ дъх и се усмихна.
— Дробовете вече не ме болят — каза тя. — Мога да дишам.
— По-добре ли се чувствате, господине? — попита Уенди Бил Соренсън.
Очите му внезапно се отвориха. Той се надигна на лакти и се огледа с изненадана физиономия. Седна, протегна ръце и изпъна гръб. Разтърка рамото си.
— Не чувствам никаква болка — промълви объркано.
Двамата медици бяха толкова втрещени от пълното му и моментално възстановяване, че едва не изпуснаха носилката. Зад себе си Уенди чу рязко ахване. Обърна се точно когато Блеър изгуби съзнание, коленете й се подгънаха и се свлече на пода. С насълзени очи Уенди тръгна към нея. Пресегна се и докосна челото й.
„Изгаря. Трябва да я излекувам.“ Спомни си предупреждението на Джини. „Макар Блеър да е добра жена със силна воля и да знае пътя на тари, тя също ще загине.“ Впери поглед в очите на Блеър. Вече не бяха ярки и зелени като морето, а матови и пусти. Погледна гърдите й. Блеър с мъка си поемаше дъх, като хриптеше. Дори руменината на устните й изчезна. Беше бледа като сол, устните й бяха станали пурпурни. Задушена от гняв, Уенди усети как лицето й се зачервява, от очите й бликват сълзи и се стичат по бузите.
— Да не си посмяла да умираш пред мен, Блеър Кели!
Затвори отново очи и си я представи здрава и изпълнена с живот. Погледна я крадешком. За свой ужас откри, че Блеър лежеше все така безпомощна. Намръщи се съсредоточено и й заповяда да се излекува. Представяше си весели неща — слънчев ден, поляни, обсипани с разлюлени от нежния ветрец цветя, кученца и бебе, завито в одеяло в ярки пастелни цветове, приспивано от нежната песен на майка си. Ръката на Блеър трепна. Тя се размърда. Уенди си представи пулсираща червена светлина, която тръгва от основата на гръбнака й, запълзява и преминава в яркооранжева, жълта и синя, когато стига сърцето й. Продължи нагоре и когато стигна точката между веждите й, заглъхна и след това избухна в чисто бяло сияние, което се появи от главата и се спусна надолу по раменете и ръцете, които бавно се движеха по тялото на Блеър.