Отвори очи. През сълзи загледа жената, която лежеше неподвижно и безжизнено. От гърлото й се изтръгна тихо цвъртене като на новоизлюпено птиче, плачещо за майка си. Постави длан на бузата на Блеър. Температурата бе поспаднала. Цветът на кожата й се завърна. Гърдите й започнаха да се издигат и спускат ритмично. Когато клепачите на Блеър се повдигнаха несигурно и тя пое дълбоко дъх, Уенди я прегърна с цялата си сила. Притисна се в жената, която бе станала причина да продължи да живее, която се бе превърнала в нейна втора майка.
45.
В червеното сияние на командната зала на подводницата оберщурманът се обърна към началника си.
— Пристигаме до мястото на среща, капитане — каза той на немски.
Капитан Гюнтер Хеслер кимна.
— Стоп машини.
— Всичко е спряно — потвърди дежурният.
— Стоп машини — обади се старшият от двамата кормчии, които седяха закопчани на местата си и държаха лостовете на хидроелероните, контролиращи дълбочината.
Подводницата бе напълно модифицирана версия на стара немска UK-21. Гант бе похарчил цяло състояние за гладкия обтекаем външен корпус, покрит с поглъщащ радарните сигнали материал — последното достижение в стелт технологиите. Ядреният й реактор осигуряваше невероятна подводна и надводна скорост.
— Сонар? — тихо попита капитанът.
— Улавя сигнатурата на катера и две патрулни единици протектор, движещи се в посока четири-нула-четири. Момент, има и трета сигнатура. Външни мотори, нещо малко като надуваеми скутери, капитане.
— Zum Teufel, по дяволите! — изсъска през зъби капитан Хеслер. — Вероятно екип от Специалните части на ВВС преследва Ал Даджал. Перископна дълбочина — промърмори капитанът, спазвайки правилника при тихо придвижване на подводницата.
Кормчиите докоснаха контролните лостове и подводницата с лекота се издигна от дълбините.
— Перископна дълбочина, капитане.
— Вдигнете перископа.
Яката тръба се издигна със съскане. Хеслер свали дръжките и нагласи цифровото увеличение. Огледа района, докато в обектива не се появи катерът на въздушна възглавница.
Заповедите на капитан Хеслер бяха да осигури начин Гант, Марго и Ал Даджал да се измъкнат тихомълком, но в никакъв случай да не рискува съдът да бъде заловен. От „Врил“ го бяха инструктирали да се погрижи Ал Даджал да бъде елиминиран, ако залавянето му е неизбежно. И точно сега положението никак не харесваше на Хеслер. Присъствието на спецчастите означаваше, че нещата са се оплескали здравата. Съобщи посоката и разстоянието до катера.
— Подгответе торпедата!
Хеликоптерът се намираше над задната палуба на катера. Девлин излезе на другия плъзгач. Двамата с Чюи се приведоха. Вятърът блъскаше свирепо лицата им и развяваше косите им. Бяха се разбрали да скочат по сигнал на Нюли. Хеликоптерът се отклони и се издигна. Девлин едва не изгуби опора и не падна в морето. Когато Нюли вдигна палци, двамата скочиха едновременно от плъзгачите и се приземиха на палубата. С насочени пистолети Броди и Чюи тръгнаха към вратата. Внезапно люкът се отвори.
— Вотан, убивай! — изкрещя Ал Даджал.
Сякаш прочели мислите на другия, Чюи скочи наляво, докато Броди се претърколи надясно и вдигна пистолета. Немската овчарка се хвърли с ръмжене. Докато зъбите й се впиваха в дясната му ръка, Броди зърна за миг зад Ал Даджал Марго и другата овчарка — Зигфрид — да опъва каиша. Болката бе разкъсваща. Челюстите на Вотан се затвориха малко над китката му. Пръстите на ръката му се отвориха неволно и пистолетът падна тежко на палубата.
Въпреки болката Броди следеше всичко — грубия глас на Марго, извисяващ се над ръмженето на кучетата; псувните на немски на Ал Даджал; ужасно вонящия дъх на Вотан в лицето си и тежестта на кучето, което продължаваше да ръмжи свирепо и мяташе глава сякаш се мъчеше да откъсне ръката му. Обучението си каза своето и Броди инстинктивно заби с цяла сила свободната си ръка в тестисите на кучето. На тренировка всичко бе съвсем лесно — едно, че ръцете ти са защитени, второ, че треньорът е винаги наоколо, готов да спре атакуващия звяр, след като извършиш движенията. Но това беше реалност. Отначало Вотан не реагира, сякаш имаше топки от стомана. Броди отново замахна и удари силно с юмрук, после разтвори пръсти и стисна с цялата си сила. Задавеното ръмжене премина в квичене и за секунда кучето отпусна хватката си. Броди използва момента да се превърти и да хване с дясната си ръка гърлото на животното. Палецът и пръстите намериха трахеята и се забиха като клещи, готови да откъснат гръкляна. С лявата ръка улови звяра за козината на шията. Движени от адреналина и паниката, челюстите на Вотан защракаха със сляпа ярост. Квиченето премина в смразяващо ръмжене и Броди трябваше да използва целия остатък от силите си, за да не припадне. Усещаше все по-засилваща се болка в ръката и пристъп на слабост. Но, подобно на кучето, той знаеше, че се бори за живота си, и усили натиска в гърлото. „Девлин, никога не души нападателя с две ръце, както показват по филмите. Винаги използвай само едната.“ Чу кавгаджийския глас на сержант Гъни от тренировъчната школа сякаш в момента стоеше до него. Гъни имаше и още един принцип — убий или ще бъдеш убит. „Давай, стисни трахеята с едната си ръка и натисни с все сили отзад с другата.“ Вотан се мяташе диво, мъчейки се да се освободи. Докато се бореше сред болката, шума и бъркотията, умът на Броди се вкопчи в онова, което го караше да продължава — Вотан искаше кръв. Неговата кръв.