— Зигфрид, дръж! — изкрещя Марго насред врявата.
Без да пуска Вотан от смъртната си хватка, Броди погледна наляво. Пистолетът бе паднал недалеч, но не можеше да го достигне. Зад него беше Чюи, проснат по гръб. Грамадните му ръце бяха изпохапани и подути, целите покрити в кръв. Зигфрид се беше надвесил над него с оголени зъби, готов да захапе гърлото на индианеца, ако се опита да окаже съпротива. Ясно бе, че Чюи няма да рискува да направи нещо непредвидимо, като например да помръдне вежди.
Вниманието му се насочи отново към Вотан, който започна да губи съзнание. Бавно очите на кучето се обърнаха навътре, челюстта му се отпусна и масивното му тяло се превърна в мъртва тежест.
Броди знаеше, че най-добрият му ход е да се преструва, че все още се бори с кучето — така Ал Даджал и Марго можеха да се отпуснат достатъчно дълго, за да ги изненада. Опита се да координира добре следващите си действия. Имаше право само на един опит. Но не беше въпрос да изчака подходящия момент — защото той бе точно сега.
Използва трупа на Вотан като щит, без да обръща внимание на парещите пристъпи болка в наръфаната си ръка. Претърколи се надясно, грабна пистолета, претърколи се отново и стреля — два изстрела за полетелия към него Зигфрид и един в рамото на Ал Даджал, който се завъртя от силата на удара. Докато падаше назад, Броди стреля отново, улучи Ал Даджал високо и отляво, непосредствено над ребрата, и го прикова към преградната стена. Ал Даджал нададе задавен писък, в който бяха примесени ярост и безсилие. После се свлече безмълвно на черна купчина на палубата.
Използвайки суматохата, Чюи скочи на крака и се хвърли към Марго.
Свари я неподготвена, но тя се завъртя инстинктивно в последния момент, хвана дебелата китка на индианеца и дръпна рязко ръката си надолу, после към него и настрани. Внезапно загубил равновесие, великанът полетя през палубата и блъсна зверски гърба си в парапета.
Капитан Хеслер се взираше през перископа с ръце върху дръжките му.
— Имаме ли радиосъобщения от катера?
— Съвсем не, капитане — отвърна радистът.
— Нещо ново на сонара?
— Нищо… Gott im Himmel! — Дежурният на сонара се вцепени, когато в слушалките се чу силно пиукане и на екрана се появи светеща точка. — Имаме си компания, капитане.
Капитанът се дръпна от перископа.
— В смисъл?
— Посока нула-шест-четири. По някакъв начин ни е засякъл и приближава бързо. Мисля, че разрушител.
— Пуснете първото торпедо — заповяда Хеслер. — После незабавно потапяне, колкото се може по-бързо.
Торпедото бе изстреляно и се понесе към катера. Зацепи водата като гладна акула, оставяйки зловеща следа след себе си.
Марго се обърна към Броди. Очите й горяха от ярост като въглени.
— Твой ред е, любовнико. И този път без правила.
Пристъпи, без да сваля хипнотизиращия си поглед от него. Ал Даджал се размърда.
— Накарай го да страда, Mein Brüder — слабо извика той. — Разкъсай го парче по парче. Нахрани с него акулите.
В миг на прозрение Броди улови думата… Brüder! Докато вдигаше пистолета, Марго скочи, удари го като чувал тухли и го просна на палубата. Оръжието излетя от ръката му и издрънча. Тя го възседна и железните й бедра стиснаха тялото му с такава сила, че костите му изпукаха. Наведе се над него и светлорусата й коса докосна бузата му. Миризмата на парфюма й едва не го задуши. Дивите й очи проблясваха от ярост и похот. Беше сексуално възбудена и трепереше. Скимтеше като немска овчарка, докато бавно изцеждаше живота от дробовете му. Точно когато в периферното му зрение затанцуваха черни петънца, Броди си спомни инструкциите на Скаут, докато отиваше към хеликоптера. „Направих няколко теста с нановлакната от музея. Имат страшно силен обратен ефект. Ако им приложиш високо напрежение, ще се стегнат като менгеме.“ На ръба да изгуби съзнание, Броди измъкна „светулката“ от джоба си, версия на тейзър, специално модифициран от Скаут. С последни сили дръпна спусъка и сгъстеният азот изстреля две подобни на стрели сонди, които се забиха дълбоко в нановлакната на суперменския костюм на Марго. Тя моментално отпусна хватката си и Броди успя да поеме глътка студен въздух. Натисна спусъка отново и отново. Марго се свлече от него и се просна на палубата.