Броди се претърколи настрани и срещна ужасения й поглед. С всяко натискане на спусъка през влакната около тялото й преминаваха 600 000 волта. Високото напрежение ги бе накарало да се свият, вместо да засилват мускулите на Марго. Тя изстена в агония, когато прилепналият костюм я стегна с такава сила, все едно се бе озовала на дъното на океана и външната обвивка на водолазния й костюм се сплескваше от тоновете вода. Лицето й се изкриви в ужасна смъртна маска, някога ярките й ясни очи се замъглиха и тяхната странна дълбочина и магнетизъм изчезнаха.
Броди Девлин я гледаше без никакво съжаление. Бе се заклел никога да не удря жена в гнева си и винаги правеше всичко възможно да не убива жени по време на служба… Но Марго Гант не беше жена. Тя беше мъж.
Сети се, когато Ал Даджал я нарече братко. Марго бе негов брат близнак. Транссексуален, с мъжки полови органи. Когато го бе атакувала в имението, бе взел втвърдения й член за скрит в колана нож.
Чюи го сграбчи за ръката и грубо го вдигна на крака. Броди запротестира, докато грамадният индианец го замъкна към борда, но тогава видя приближаващото торпедо. Скочиха. Катерът на въздушна възглавница изчезна в ослепително бял пламък, който миг по-късно стана ален.
Епилог
Картаго, Коста Рика
След като самолетът им кацна на летище „Хуан Сантамария“ в Сан Хосе, Блеър и Девлин взеха багажа. Медисън и Бил Соренсън, облени в пот, зачакаха да минат проверките. Дрехите им подгизнаха и прилепнаха по гърбовете им в горещия и влажен августовски ден. Черен закрит джип приближи и рязко спря до бордюра. Точно когато Блеър и Девлин се появиха с багажа, Чюи слезе от предварително наетата кола. С широкополата сламена шапка на главата си и дългата бяла риза щеше да е неузнаваем, ако грамадната му фигура не се извисяваше над местните.
Натовариха багажа в колата, качиха се в охлажданото от климатик купе и потеглиха. Чюи леко намали, докато минаваха покрай „Mercado Central“43 с почернелите от слънцето продавачи, гордо изправени до количките си, пълни догоре с люти чушки с всевъзможни форми, размери и цветове и купища авокадо.
Бързо напуснаха града и се насочиха на югоизток. Медисън, която седеше отзад до Соренсън, им обърна внимание на плодородните склонове с безкрайните редици кафеени плантации. Обработваемите земи се редуваха с гъсти джунгли.
— Накъде пътуваме? — попита Броди и хвана ръката на Блеър.
— Към Картаго. Малко градче на около двайсет и четири километра от Сан Хосе. Уенди с Изгубените момчета и останалите вече са там.
Девлин се усмихна.
— Не знам как си го уредила. Ти си загадъчни жена, Блеър Кели.
Пресегна се и потупа Чюи по рамото.
— Случайно да си се сетил да осигуриш някоя и друга студена бира, великане?
Разтърка дясната си ръка. Все още беше с превръзка. Раните от кучешките зъби продължаваха да му причиняват болка. Чюи кимна към хладилната чанта на пода. Медисън я отвори и раздаде бирите. Отвориха бутилките и ги надигнаха.
— Наздраве — рече Блеър. — Дано се озовете в рая минута преди дяволът да разбере, че сте мъртви.
Поради липса на тоалетна отбиха и спряха за малко край пътя.
— Не се отдалечавайте, ако не искате да ви изядат ленивци или маймуни — викна Броди след Соренсън и Медисън.
Блеър подаде глава от прозореца.
— Или кръвожадно ято папагали и гигантски игуани!