Смехът й се разнесе над зеленината.
— Стига, Блеър. Игуаните не са опасни — рече Броди.
— Нито пък ленивците и маймуните, Тарзане.
Чюи поклати глава и въздъхна шумно. Броди го потупа по рамото.
— Хей, защо е тази оклюмала физиономия?
Чюи сви рамене и погледът му се насочи към Медисън, която се връщаше към колата.
— Кълна се, Броди Девлин, ти си най-големият тъпак от тази страна на Атлантика — рече Блеър. — Не виждаш ли, че мистър Рейнденсър е съкрушен? — Тя кимна към Медисън.
— О — смутено рече Броди. — Нека я побутна малко, големи братко.
Скочи навън, отвори предната врата и смигна на Медисън. Погледът й се отмести от него към Чюи, който се беше ухилил като ученик, после отново се насочи към Броди. Усмихна се многозначително и се качи. Соренсън заспа дълбоко отзад и Чюи най-сетне намери смелост да говори с Медисън за нещо друго, освен за пазаруване.
За момент Броди отново стана сериозен.
— Сигурна ли си, че Уенди и Изгубените момчета са в безопасност? И как успя да уредиш всичко? Навярно е струвало цяло състояние. Или си сложила магическия си компас върху картата и… пуф — мястото на скритите златни дублони е отбелязано с кръстче?
Блеър се разсмя.
— Аз съм първожрица… а не морска вещица.
Броди се нацупи.
— Сериозно, откъде намери парите?
Тя продължаваше да се усмихва, като си играеше с кичур коса и си тананикаше нещо.
— Е, нали с брат ми сме все пак алхимици…
— О, вярно бе. Как не се сетих? Превърнала си няколко кила олово в злато и…
Тя се усмихна многозначително и намигна.
— Нека просто да кажем, че шелта тари се грижат за своите. И че имаме някои доста състоятелни благодетели.
Джипът спря на площада и всички слязоха. Срещу тях се издигаше „Basilica de Los Angeles“. По върховете на високите й кули бяха кацнали ангели с разперени криле. Постоянно бдящи пазители. Слънчевата светлина играеше върху розетите от двете страни на главния вход. Отпред стоеше Джини Дулитъл и махаше енергично. Широката периферия на шапката й бе клюмнала пред лицето й. До нея бяха отец Доминик Кели, Скаут, Конърс и лейтенант Бракстън. Джини бе облечена като останалите пет шаферки — ирландски момичета от шелта тари, които, макар и хубави, изглеждаха малко странно в традиционния костюм на „Las Bailarinas Creollas“44 — бели селски ризи, пищни златни, сини и зелени поли, захванати с пъстроцветни пояси, и орхидеи зад ушите.
Изгубените момчета се бяха подредили едно до друго, облечени в костюми и вратовръзки. Имаха вид на малки господа, но се чувстваха ужасно неудобно. Гейбриъл се мъчеше да охлаби яката си, а Питър се бореше със зализания си кичур. Девлин застана пред тях.
— Хей, къде е Уенди? — попита той.
Питър се ухили до уши и посочи нагоре. Уенди се рееше над тях в мързеливи кръгове. Джонбой пъхна палци в устата си и изсвири пронизително. Уенди се плъзна надолу. Без да откъсва ярките си очи от Блеър, тя се хвърли през двора, цялата лакти и колене, следвана от радостно подскачащ голдън ретрийвър. Хвърли се направо в обятията й. Ретрийвърът излая и привлече вниманието на Броди. Наведе се да го почеше зад ушите.
— Ти сигурно си Рошльо?
Уенди се освободи от прегръдките на Блеър и се обърна.
— А, това е Сам. Не е ли чудесен? Мистър Никола и Пернел ми го подариха.
Девлин беше потресен от името и очите му се напълниха със сълзи. Вгледа се в скръбните очи на кучето. Сякаш старият му другар от училище, най-добрият му приятел Сам, който бе убит от бойни кучета, се беше преродил и стоеше пред него. Кучето помаха с опашка и близна носа му. Като ученик след последния звънец Броди хукна със Сам да играят на пръчка.
Блеър се загледа след тях с ръце на хълбоците и поклати глава. „Типичен мъж! Избяга с русото!“ Когато погледът й се спря върху краката на Уенди, избухна в смях. Момичето беше облечено в копринена рокля с панделка и приличаше на цветарка, с едно изключение — носеше високи червени кецове с развързани връзки.
— Мис Уенди Кели, къде намери тези обувки? — попита Блеър и се намръщи.
— От Джини са. Каза, че били като червените пантофки на Дороти. Ако искам да я посетя, трябва само да близна три пъти петите си. — Усмивката изчезна от лицето й и тя се оклюма. — Реших вече да не се наричам Уенди.
— Добре, миличка, но защо?
Тя разрови пръстта с върха на обувката си.