— Защото тук съм в безопасност. Вече не е нужно да се крия или да използвам измислено име от приказка.
Блеър приклекна и я прегърна.
— Добре. Значи ще бъдеш Нур Кели.
Церемонията мина безупречно. Не беше традиционна сватба, а стар обичай на шелта тари, наречен Скрепване на ръце. Под ръководството на отец Кели Блеър и Девлин положиха клетви, зарекоха се да споделят радости и скърби и любовта си един към друг. След година и един ден трябваше да се върнат на същото място и да се оженят окончателно, да подновят връзката си за още една година или просто да се разделят.
По време на церемонията Медисън стоеше до Чюи. Той се пресегна с огромната си лапа и хвана малката й ръка. Тя го погледна топло и въздъхна.
Облеченият в шотландска поличка Конърс наду гайдата си.
Устроиха празненство в голямата хасиенда, която щеше да бъде новият им дом. Никола и Пернел Фламел бяха дарили една от многото си къщи за убежище на индиго децата. Девлин се отдели от партито и излезе на верандата да потърси Блеър. Докато гледаше малкото момиче в скута й, което гукаше тихо, изведнъж интуицията му заговори. Разбра защо отец Кели бе искал сестра му да прочете „Кукувиците от Мидуич“. По някакво странно чудо на еволюцията Уенди бе развила необичайни способности. Наред с умението да лети тя бе придобила някои характерни особености на птиците. Мъничкото птиче, откъснато от майка си, често насочва емоционалната си връзка към друга, втора майка. Подобно на новооперено кукувиче, оставено да се излюпи и да бъде отгледано в чуждо гнездо, тази малка птичка бе намерила мир и утеха, докато се гушеше в топлите, изпълнени с любов криле на новата си майка.
Послеслов от автора
Алхимията — древната протонаука, положила основите на съвременната химия — притежава всички елементи на класическото дирене — тайно познание, мистериозни ритуали и обещание за невъобразима власт и богатство. Тя обръща еднакво внимание както на материалното — трансмутацията на обикновен метал в злато с помощта на прочутия философски камък, — така и на духовното — пътя, който трябва да следват посветените, за да пречистят душите си.
Историите за успехите в алхимията неизменно са апокрифни, какъвто е случаят с Никола и Пернел Фламел, които успели, защото сърцата им били чисти; но тези истории били достатъчни да увлекат поколения изследователи да изучават неясни текстове и да прекарват дълги часове в зловонни лаборатории. И макар за съвременния здравомислещ човек да изглежда може би глупаво занимание, алхимията е била вземана насериозно от изненадващо голям брой практикуващи.
Интересът към алхимията се подновил в началото на 20 в., когато големият английски физик лорд Ръдърфорд успял да превърне азота в кислород с помощта на високоенергийни радиоактивни частици и така опровергал господстващото научно становище, че трансмутацията е невъзможна.
Вероятно алхимията се е появила приблизително по едно и също време в Египет и Китай преди около две хиляди години. Идеята за философския камък е възникнала в Китай, където алхимията е тясно свързана с даоизма. Вярвало се, че полученото по алхимичен път злато можело да лекува болести и да удължава живота. По-късно тази идея била заимствана от арабските алхимици. Към нея били добавени елементи от други философии като например концепцията на Аристотел за четирите основни елемента (земя, вода, въздух и огън), както и арабската теория, че всички метали представляват различни отношения между сярата и живака. Голяма част от духовната страна на алхимията идва от гностиците, които си представяли борбата на живот и смърт между доброто и злото в химичните процеси, които описвали.
Алхимията се превърнала в любопитна смес от религия, наука и културни традиции. Към 2 в. сл.Хр. Александрия се превърнала в неин център и се смятало, че храмовите жреци пазели тайните на трансмутацията на металите. Разрушаването на Александрийската библиотека през 4 в. н.е.45 сложило край на официалното изучаване на алхимията и алхимиците продължили да се занимават тайно с проучванията си. Текстовете им нарочно станали неясни и пълни със загадки, за да могат да се разчитат единствено от посветените.
През Средновековието и Ренесанса за създател на алхимията обикновено се сочел Хермес Трисмегист, комуто се приписват около 36 000 текста (най-важният от които е Изумруденият скрижал). Самият той е загадъчна фигура, свързвана с египетския бог Тот. Хермес се появява в толкова много и различни образи, че е невъзможно тук да ги изброим всички.
45
Времето на разрушаването на Александрийската библиотека не е категорично уточнено. — Б.р.