Практикуващите Великото дело биха разпознали много от приборите, използвани в съвременните лаборатории — епруветките, колбите и аламбиците са изобретени от алхимиците. Те биха разпознали също и символите на своето дирене, използвани в модерната психология и мистицизъм. Карл Г. Юнг бил очарован от богатството на алхимичния символизъм — дракони, змии, пеликани, разкъсващи собствените си гърди, инцест между брат и сестра. Може би значителната роля на алхимията за натрупването на духовен опит се дължи именно на това богатство от митове и метафори.
„Червената книга“ или магическият дневник на доктор Юнг също е исторически документ, макар да си остава загадка, тъй като, изглежда, е изчезнал от семейния архив.
Нацистите и италианските фашисти са правели сериозни проучвания за превръщането на олово и други материали в злато, за да финансират военните си програми. Ерих фон Лудендорф, съзаклятник на Хитлер по време на „Бирения пуч“ в Мюнхен, организирал „Общество 164“, което подпомагало работата на немския алхимик Франц Таузанд, който правел опити да добие злато, за да финансира нацистката партия. Таузанд бил арестуван през 1928 г. за измама. Твърди се, че докато очаквал процеса си, успял да получи злато под наблюдението на мюнхенския монетен двор.
Споменатите в романа тайни общества наистина са съществували. Във „Врил“ и „Туле“, известно също като Thule Gesellschaft, се изпълнявали окултни ритуали, основани на пангермански архетипи, но в други отношения близки до тайните ритуали на прочутия английски орден Златна зора. Дитрих Екхарт и барон Рудолф фон Зеботендорф били две от по-известните фигури в сянката на „Туле“. Sonnenkinder и Vril-ya, митичните деца на господарската раса, наистина са били мечта в тези среди.
Ръкописът на Войнич, или РВ, може би е наистина един от най-загадъчните окултни документи, изучаван безуспешно от поколения мъдреци, учени и специалисти в областта на шифрите. Той привлякъл вниманието и на най-секретната разузнавателна организация на Съединените щати — Агенцията за национални сигурност. От 1968 г. ръкописът се пази в Библиотеката за редки книги „Бейнике“ към Йейлския университет. Цената му е между четвърт и половин милион долара.
Историята на РВ до 1933 г. съответства до голяма степен на описаната в романа. През 1921 г. ученият Уилям Нюболд направил сензация с твърдението си, че ръкописът е дело на Роджър Бейкън и че илюстрациите му съдържат образи, които можели да се видят с помощта на микроскоп, или с други думи, микроскопът и телескопът били изобретени един век преди официалната им поява. Като повечето твърдения на Нюболд това просто не е вярно.
Английските окултисти Джон Ди и Едуард Кели, за които се смята, че са продали РВ в Прага някъде преди 1608 г., са също исторически фигури, които често се появяват в окултните истории, където неизменно се смесват шарлатанията и вярата. Показващият камък, Сигилът на истината и кристалното кълбо на Ди са реални артефакти, намиращи се в Британския музей наред с малко количество злато, което уж било произведено от английски алхимици. Ангелският или еноховият език на архангелите, предаден от Едуард Кели, представлява сложна азбука, използвана и до ден-днешен в магически церемонии.
В романа споменавам страницата с розетите, разчетена от героите като карта. Едно от възможните обяснения е, че розетите представляват диатомеи — едноклетъчни водорасли, разглеждани през микроскоп. Обяснението би било приемливо, ако не бяха кулите, стените и замъците в сферите, за които споменавам и в романа.
Неотдавна се появи ново решение на загадката на РВ. То е свързано с използването на инструмент, известен като Решетката на Карадон — текстът се обработва в табличен вид и върху него се поставя макет — карта с изрязани в нея дупки, при което се получават думи. Ди и Кели лесно биха могли да създадат фалшификат, използвайки макети с различен брой дупки за получаване на думи с различен брой букви.
Според някои РВ е твърде безсмислен, изработен специално да изглежда още по-загадъчен поради неразбиваемия си код.
За онези, които желаят да се запознаят подробно със символите и теориите във връзка с РВ, препоръчвам „Ръкописът на Войнич — елегантна енигма“ от Мери Д’Емперио, доклад, поръчан от Агенцията за национална сигурност. За съжаление, както всички преди нея, мис Д’Емперио стига единствено до заключението, че РВ си остава загадка.