Биячът се изхили гадно и облиза устните си, докато прокарваше мръсен пръст по блузата й, задържа се върху зърното на гръдта й, после продължи нагоре по шията и накрая потупа подутите й устни.
— Разкарай си мръсния задник — отвърна му тя с презрителна усмивка.
В отговор той я зашлеви отново. Соленият вкус на кръв изпълни устата й, докато я помъкнаха настрана от безчувственото тяло на Юсеф.
Когато изкачиха хълма, тя спря за момент. На няколко метра от нея се виждаше дълга траншея със спрял булдозер в края. Мъже в черни туники и широки панталони бяха насочили автомати към малка група жени и деца, подредени на ръба на изкопа. Блеър пое дълбоко дъх и се помъчи да спре горещата жлъч, която се надигна в гърлото й.
В центъра на убийците стоеше висок мъж. Имаше вид на военен — с разкрачена стойка, излъскани до блясък черни ботуши и шити по поръчка черен панталон и черна кожена куртка. Белият копринен шал на врата му леко се вееше на вятъра. Сякаш усетил присъствието й, мъжът се обърна. Наклони глава настрани и се усмихна криво. Разпери ръце, сякаш бе изненадан, след което закрачи енергично към нея, като потупваше бедрото си с малък камшик за езда.
— Доктор Кели, предполагам — рече той и се поклони изискано. — Вярвам, ще извините малката ми намеса в разкопките ви, но ви уверявам, че сме колеги с една и съща цел.
Сексуалният маниак я бутна напред и тя падна на колене, но се изправи и изплю кръв в краката на горилата.
Усмивката на мъжа в черно стана тънка като бръснач и очите му пламнаха яростно. Движейки се с бързината на пантера, той мигом се озова лице в лице с маймуната. Бавно и методично свали едната си ръкавица, после другата.
— Du archgesicht17!
Дясната му ръка се стрелна напред и кожената ръкавица плесна горилата през лицето. Онзи трепна и ръката му полетя към бузата, където цъфна яркочервено петно. Непознатият се обърна и огледа насиненото лице на Блеър. После завъртя глава като на орел към бияча.
— Мръсна свиня — изсъска на арабски той, пръскайки слюнки. После отново премина на немски. — Тази дама е наш гост. Посрамваш и мен с животинското си поведение.
Завъртя се и закова поглед в Блеър. Огледалните стъкла на слънчевите му очила блестяха като адски огън под яркото пустинно слънце. Свали ги, разкривайки пронизващи кобалтовосини очи, и започна сръчно да ги бърше с копринена кърпичка.
— Надявам се, че не сте наранена, доктор Кели. Моите най-искрени извинения за дивашкото държане на това говедо — каза на английски той и й подаде кърпичката.
Тя кимна в знак на благодарност и избърса струйката кръв, стичаща се от ъгъла на устните й. Без да чака отговора й, той рязко се завъртя. Стана толкова бързо, че Блеър така и не видя кога извади оръжието си. Силен гърмеж разкъса тишината и внезапно на челото на изрода цъфна дупка. Главата му отлетя леко назад, сякаш отново бе зашлевен, и той се свлече на земята. Слънцето хвърли отблясъци от позлатения Валтер ППК, докато мъжът го прибираше в кобура. Сякаш нищо не се беше случило, той прокара пръсти през дългата си светлоруса коса и се усмихна разсеяно. Пристъпи към нея, пое нежно ръката й и я поведе към жените и децата.
— Бих искал да ви срещна с някого, докторе.
Блеър го огледа. Сякаш бе слязъл от плакат за пропаганда на чистотата на арийската раса. Изсечена челюст с волева брадичка, леденосини очи, високоинтелигентно чело. На Херман Гьоринг, извратения райхсмаршал на Хитлеровата Луфтвафе, който обичал да се облича в женски дрехи, сигурно щяха да му потекат лигите при вида на стегнатия му арийски задник.
И тогава го видя. Неравният белег се спускаше надолу по бузата му и пресичаше устните, което бе причина за постоянната крива усмивка, която бе сякаш лепната на физиономията му. Сякаш докато го бе ваял от глина, някакъв злобен бог бе прекарал пръст през лицето му, дамгосвайки го завинаги със знака на Каин. Опита се да не го зяпа. Той сякаш усети погледа й и покри уста с ръката си, сякаш бе потънал в мисли. Някъде беше чела, че когато си имаш вземане-даване със социопат, по-добре е да започнеш разговор, отколкото да показваш презрението си. Пое дълбоко дъх и облиза подутата си устна.
— Така и не се запознахме както подобава.
Той се вцепени.
— Колко невъзпитано от моя страна. Известен съм като Азраел ал Даджал, което, разбира се, е мюсюлманското ми име. При това достойно за принц… не сте ли съгласна?