Някакъв мъж в прашни и парцаливи дрехи на работник се завтече към тях. Един от биячите го спря с приклада на пушката си. Ал Даджал се обърна и кимна.
— Новини ли носиш? — попита той на арабски.
Мъжът облиза напуканите си устни. Ръцете му трепереха като на паралитик, едното му око бе мътнобяло от перде.
— Входът към храма. Проследихме лазера, който поставихте, и… слава на Аллах… там е!
— Тогава не стой като истукан, а води — каза Ал Даджал, хвана момичето за ръката и тръгна след работника. Озърна се през рамо. — Елате, докторе, едва ли бихте искали да пропуснете представлението.
Спуснаха се по няколко стълби и накрая стигнаха до най-долния пласт на обекта. Блеър се огледа, преценявайки положения труд. Отиде до монолита и надникна през дупката. Погледът й проследи рубинения лазер, който минаваше надолу и сочеше към мястото, от което наблюдателят би трябвало да види съзвездието… По дяволите, разбира се. Отиде на мястото и погледна към небето. Дупката в монолита би трябвало да гледа към бедрото на Орион.
Полярните звезди особено запленявали въображението на древните — за разлика от останалите, които залязват или умират всеки ден, Големият черпак и Поясът на Орион винаги остават в небето и се въртят около централната ос.
— Сходството с египетското почитане на небето е поразително, нали, докторе?
Блеър подсвирна и махна кичур коса от лицето си.
— Нещо против да хвърля един поглед на входа?
Той се поклони.
— Първо дамите.
Скатът бе все още покрит с неотъпкана пръст и тя се плъзна колкото се може по-внимателно. Извади четка и фенерче от куртката си и започна да разчиства горната част на входа, който работниците все още разкопаваха. Усети горещия му кисел дъх в тила си. Догади й се също като преди време в Бразилия, когато един голям питон се беше увил около шията й. Озърна се през рамо.
— Има надпис. Протосемитски е.
Той приближи.
— Дайте да държа фенерчето.
Тя продължи внимателно да работи с четката, докато надписът не се видя съвсем ясно.
— Осветете под ъгъл, за да разгледам по-добре знаците, ако обичате.
Той се подчини и символите изведнъж се очертаха на повърхността.
— Храмът на Окото на греха — прошепна дрезгаво той зад гърба й. — Mein Got19, намерихме го!
— Чакайте, има и още — каза тя и изчисти следващата колонка знаци. Те бяха по-различни — вариант, с който не бе запозната. В следващия момент се сети. Приличаха на по-груба форма на шумерски клинопис. Зачете на глас. — Муу… лл… а Са… Зу… Зу, Страж на дванайсетте порти, пазител на ЗВЕЗДНИЯ ОГЪН.
Мърморенето зад нея премина в стонове и вой, а накрая — в писъци. Обърна се и видя как работниците побягнаха с викове „Мулла Са Зу Зу!“ и се закатериха по стълбите като стадо полудели маймуни. После към писъците се добави далечен пукот от изстрели. Кучият син бе наредил на главорезите си да екзекутират останалите деца и майките им. Блеър се закле, че лично ще се погрижи гадината да гние в ада. И в следващия миг желанието й сякаш щеше да се сбъдне. Отначало усети слабо трепване, след което земята под нея сякаш се раздвижи. Разкрачи крака, за да запази равновесие. Пресегна се, хвана ръката на момичето и я дръпна до себе си. Скалата отгоре започна да се напуква и в нея зейна голяма цепнатина. Посипа се прах. Земята започна да се цепи. Ал Даджал изруга, загубил равновесие. Без да се замисля, Блеър скочи наляво, все така стискайки момичето в обятията си, и забърза нагоре. Зейналата паст на пропастта й се ухили зловещо.
Горният скален слой отдясно на входа към храма се разпадна на парчета. Когато облакът прах се уталожи, сред мъглата се появи статуя, подобна на издигащ се от преизподнята демон. Главата й беше като на подпухнал гущер с големи очи без клепачи, които се взираха заплашително в Блеър. Имаше голям плосък нос, високи скули, ниско издуто чело и страховита уста, пълна с остри като бръснач зъби. От нея висеше малко полуизядено тяло, което се мъчеше да се освободи.
Гравираните в скалата знаци сякаш блестяха на слънчевата светлина. Преведе ги наум: ГЪЛТАЧЪТ НА ТРУПОВЕ. Погледът й отново се насочи към разширяващата се пропаст отдолу. Ал Даджал продължаваше да ругае. Беше извадил дълъг кинжал с широко острие и го забиваше отчаяно, мъчейки се да намери опора. Скалата отново поддаде и пласт от нея се свлече, разкривайки висока колона. Нещо заблестя на слънцето като стъкло. Блеър замръзна като хипнотизирана, вперила поглед в голям кристал или може би череп от кварц. Формата му обаче не беше човешка. Имаше издута глава и опулени очи, съставени от концентрични кръгове.