Под нея скалата се рушеше и тя изгуби опора. Плъзна се надолу към пропастта. Смътно осъзнаваше, че продължава да държи ръчичката на момичето. То я стисна и изведнъж Блеър изпита неочаквана лекота и спокойствие. Погледна надолу и видя, че краката й висят в празното пространство. Вдигна очи нагоре и зърна небето. Осъзна, че се издига нагоре, все по-високо и по-високо, докато гладните челюсти на преизподнята не останаха далеч долу.
Видя момичето до себе си, обкръжено от почти прозрачна синкавобяла омара. Гледката не бе плашеща; не бе призрачна, а успокояваща и приятна. Двете се издигнаха над ръба на скалата и започнаха бавно да се спускат. Блеър изпитваше странно главозамайване и радостно въодушевление, с което не искаше никога да се разделя. Но земята приближаваше неотклонно, докато не я докоснаха. Обърна се към момичето.
— Как се казваш? — попита на арабски, без самата тя да знае защо.
— Наричат ме… Нур Е Алам — отвърна на английски детето и изхихика, а на бузите му се появиха трапчинки.
— Добре, малка мис Светлина на света. Какво ще кажеш да се пръждосаме оттук, докато още можем?
Нур кимна и хвана здраво ръката й. Блеър направи крачка и спря.
— Мислиш ли, че можем да полетим?
Нур Е Алам се усмихна стеснително и поклати глава.
Блеър въздъхна.
— Така си и мислех. Хайде, моя малка кльощава laeken, до дома има дълъг път.
Долу, вкопчил се здраво в дръжката на ножа, истинският демон от преизподнята Ал Даджал се набра нагоре, напрягайки всяка фибра на съществото си, и изпълзя на сигурно място. Трусът отмина. Ал Даджал се изправи на крака и отиде до пиедестала. Протегна ръце и взе кристалния череп от стойката му.
3.
Бяха на земята от около тридесет минути. Пясъчната буря виеше над главите им и временно ги беше хванала в капан. Това бе най-дългият половин час, който бе преживявал Девлин — затворен в тесния хеликоптер с група неспокойни мъже, питащ се какво се е случило с другарите им.
Накрая небето се разчисти.
— Хващаш ли ги по радиото? — обърна се Девлин към Скаут.
Компютърджията обърна дългото си сериозно лице към него и поклати глава.
— Не. Улавяме съвсем ясно единствено позивната им за помощ. От командния център също нямат успех, но вече са наясно със ситуацията.
Текс се подаде от кабината.
— Ами… майоре, да идем да поогледаме какво е положението.
Следван от Скаут, Девлин излезе навън и огледа пустошта около хеликоптера. Не се бяха отклонили много от курса, но със същия успех можеха да кацнат и на Луната.
Текс се появи до тях.
— Шибаният пясък е задръстил турбините.
Сержант Конърс изникна до пилота.
— Здравата сме се натресли, сър. Няма мърдане оттук поне още един час.
Девлин задъвка устна и погледна към близкия хребет.
— Скаут, значи според теб са на запад от онзи хълм, така ли?
— Трудно е да се каже, защото са твърде близко, за да получим точни данни от транспондера. Но според мен са някъде натам. Към тях ли тръгваме, шефе?
— И още как — избоботи мощен глас зад тях. — За нищо на света няма да ги зарежем, синко.
Беше Клинт Рейнденсър, известен като Чюи, едър здравеняк с индианска кръв и черни като въглени очи, които гледаха ясно и прямо. Дългата му в разрез с устава коса бе сплетена на стегната опашка. Високите скули и гърбавият нос му придаваха благороден вид. Бяха му лепнали прякора Чюи, защото, макар да се сдържаше в повечето случаи, като се задоволяваше да гледа със стоманен поглед и да мълчи, понякога внезапно надаваше рев като Чюбака, косматото ууки от „Междузвездни войни“. Веднъж животинският му боен вик се оказа достатъчен да накара групичка лайняни рокери да подвият опашки и да побегнат, вместо да започнат кръчмарски бой с момчетата.
Броди и екипът бяха отишли на бар. Чюи стоеше облегнал гръб на плота, облечен в оръфана при раменете дочена фланелка без ръкави. Беше скръстил ръце на гърдите си и бицепсите му се бяха издули като конски бутове. Рокерите се закачаха с една дългокрака сервитьорка, подхвърляха й мръсотии и се опитваха да я хванат за задника, докато минаваше между масите. После нещата загрубяха. Един брадат тип я сграбчи, вдигна я на рамо и я метна на масата за билярд. Един я задържа да не мърда, а друг се покатери отгоре й. Дълбокият глас на Чюи достигна до водача на глутницата, който наблюдаваше сцената с мазна усмивка.