— Пуснете дамата.
Всички в помещението замръзнаха, а двамата нападатели вдигнаха глави. Водачът им бавно закрачи към бара, без да изпуска Чюи от очи. Мотоциклетната верига в ръката му се полюшваше и докосваше мръсните джинси. Биреното му коремче изпъкваше под тениската и сякаш го водеше. Без предупреждение дебелакът със зловонен дъх и татуирана на ръката свастика замахна с веригата към Чюи. Той я посрещна с подлакътница, уви я около ръката си и дръпна. Мотористът нямаше акъл да я пусне. Досущ като професионален кечист Чюи отстъпи крачка назад, хвана веригата с две ръце, шибна моториста с нея и я омота около него. Дръпна рязко замаяния дебелак към себе си, нададе пронизителния си боен вик и го просна в безсъзнание с удар с глава. Гледката на свлеклия се на мръсна купчина побойник и на Чюи, който прехапа веригата на две, беше достатъчна да накара шайката да си обере партакешите. При спомена за случката Девлин почеса брадичката си и се усмихна към здравеняка. Чюи тупна гърди с ръчище като меча лапа.
— Готов съм за тръгване, сър.
Девлин кимна.
— Добре. Сержант Конърс, двамата с Текс се погрижете птичката да литне.
— Тъй вярно, сър — отвърна Конърс със силния си шотландски акцент. — Ще е на линия, само шибаните арабели да си покажат грозните муцуни.
Девлин се обърна към Скаут.
— Закачи се към сателита и ме дръж в течение.
После придърпа Бракстън настрана.
— Бракс, натресли сме се в лайната — прошепна му той. — Онези момчета са опитни пилоти и не ми побира главата как могат да отлетят просто така. Не ми харесва тая работа. Имам кофти предчувствие. Установи периметър и си отваряй очите на четири, става ли?
— Готово, шефе. — Бракстън помълча, забил поглед в земята. — Мислиш ли, че момчетата са си отишли?
— Има само един начин да проверим. Двамата с Чюи ще се поразходим да видим какво ще открием. Но продължавайте да се опитвате да ги намерите по радиото.
„Чинук“ е истински вол, когато стане въпрос за вдигане на товари и машини, но отвътре е твърде тесен, за да побере джип плюс боен отряд и екипировката му.
Теренът плавно се издигаше под краката им. Когато изкачиха билото на хълма, Девлин и Чюи различиха черен път, водещ през долината. През нея се виеше уади, рекичка, и водеше до малко село, скътано в подножието на други голи възвишения.
Макар че спасителна мисия от двама души бе рискована, това не бяха обикновени войници. Зад тях стоеше Отделът за бойни системи. „Омега“ получаваше най-новото оборудване и оръжия. Някои от нещата им бяха направо като от научнофантастичен роман, все още засекретени. Разполагаха с последните стелт и комуникационни технологии. Шлемовете им използваха костна индукционна технология, разработена първоначално за глухи. Човешкият глас вибрира, в черепа сигналите се улавят и преобразуват от специалния предавател в шлема. Нямаше нужда от микрофон. Идващият сигнал също се предаваше директно в черепа, така че нямаше нужда и от слушалки. Гласът сякаш звучеше направо в главата на войника. Това бе идеалната хендсфри система за свръзка. Наред с нея шлемът имаше и визьор, който приемаше в инфрачервения спектър.
И оръжията им бяха нови. Британците носеха обичайните си Sig Р226, 40-мм гранатомети и противотанкови ракети „Милън“, но също като екипа на Девлин бяха въоръжени с новите картечни пистолети KRISS SUPER V 45. Кръстено на смъртоносния индонезийски кинжал с вълнисто като пламък острие, оръжието бе специално проектирано да сведе до нула отката и повдигането на цевта, а със своята скорострелност от 110 изстрела на минута предлагаше сериозна плътност на огъня в сравнение с 9-милиметровите си събратя.
Намираха се съвсем близо до селото. Въздухът миришеше на озон и на нещо, което не можеха да определят. Чюи изсумтя и се намръщи. Посочи напред. На пътя имаше отпечатък от тяло, но самото то липсваше. Девлин потисна пристъпа на ужас, от който кожата му настръхна, и двамата тихомълком се промъкнаха през пустите покрайнини. От двете страни на пътя се виждаха подути трупове на кози, пилета и друг добитък. Цареше пълна тишина. Нищо не помръдваше.
— Биологично оръжие? Може би антракс? — промърмори Девлин.
Чюи поклати глава.
— Биологичното оръжие не действа така, Броди — рече той и кимна към пътя.