Девлин се взираше, загубил дар слово. С периферното си зрение видя как Чюи се появява в кадър и коленичи до Картър, шепнейки нещо като молитва и люлеейки глава в ритъм с думите. Когато сержантът се пресегна и хвана ръката на Картър, кожата й се обели. Чюи трепна и скочи на крака. Девлин отиде до него.
— С нищо не можем да му помогнем.
Едрият воин кимна тежко, мъчейки се да потисне напиращите емоции. Сякаш разбрал участта си, Картър им махна слабо с оголената си ръка с окървавени нокти. Двамата останаха за момент в пълно мълчание. После във въздуха се разнесоха панически викове. Обърнаха се рязко и Чюи се хвърли към изхода.
— Броди, насам! — викна той.
Макар да бе в добра форма, Девлин едва смогваше да не изостане от Клинт Рейнденсър. Веднъж, след доста чашки „Джак Даниълс“, Броди го беше попитал защо са го нарекли така.20 Чюи му се ухили дяволито и каза, че това било името на велик воин, който можел да тича между дъждовните капки… и да остане сух.
В далечината се чуваха измъчени писъци. Проехтяха изстрели. Призрачното село сякаш им се надсмиваше безмълвно с пустите си прозорци, докато се носеха през него. Като в облицована с огледала стая всички постройки и алеи започнаха да им се виждат еднакви, сякаш каменните стени се местеха и обръщаха, създавайки безкраен лабиринт. Девлин не изоставаше от Чюи — знаеше, че човекът е роден следотърсач и можеше да открие плячката с добре развитото си шесто чувство.
След поредния завой пред тях се изпречи вторият хеликоптер. Намираше се на централния площад на селото и доколкото се виждаше, бе успял да се приземи нормално. Писъците се разнасяха зад него.
Чюи тръгна надясно, Девлин — наляво. Заобиколиха хеликоптера и ги видяха. Купчина мъже и жени, облечени в дрипи, се бяха надвесили над нещо. Девлин погледна към Чюи. Прошепна тихо, шлемът улови думите му и ги предаде на сержанта. Тихо като пантера Чюи се запромъква към скупчената тълпа. Девлин отмести поглед покрай гърчещите се тела и се загледа с ужас в касапницата. Навсякъде по земята лежаха сирийски войници, все още вкопчили в мъртва хватка оръжията си. Във въздуха се носеше тънка синкава мараня. Дробовете му се напълниха с барутен дим и стомахът му се преобърна от острата миризма на кръв. Кожата му настръхна от ужас.
Подобно на надвесен над улова си вълк, една старица вдигна глава от купчината тела и Девлин бе готов да се закълне, че души въздуха. Главата се завъртя с неестествена бързина. Зверски очи се спряха върху него. Цялото й лице беше покрито с кръв.
4.
Стиснала здраво кормилото на джипа, Блеър ругаеше, докато се носеше с пълна скорост през пустинята. Вдигналата се зад тях пушилка бележеше пътя на бягството им. Кормилото подскачаше в ръцете й. Нур и Юсеф бяха до нея. Колата се мяташе като необуздан кон през неравния терен.
Беше намерила Юсеф, доста очукан, но все още жив, да се препъва надолу по склона на един хълм. Успя да отмъкне една от колите на копоите на Ал Даджал.
— Не може ли по-бързо? — тревожно замоли Юсеф и се обърна назад, мъчейки се да види преследвачите.
Лицето му лъщеше от пот. Очите му бяха широко отворени и изпълнени с ужас.
— Натиснала съм педала до дупка. Но не ми се вярва Пустинната лисица да тръгне по петите ни. Измъкнах това от колите им. — Блеър се пресегна надолу, вдигна запушалка на бензинов разпределител и преплетени жици и се усмихна.
— Внимавай! — изкрещя Юсеф.
С рязко завъртане на волана Блеър едва успя да заобиколи поредната канара.
Тъкмо се канеше да заговори, когато изникна друг джип и с рев се понесе към тях от лявата им страна. Успя да зърне някакъв тип, настанил се зад картечница; слънчевите лъчи се отразиха в очилата му, докато се прицелваше. Откосът татуира земята пред тях.
— Май си пропуснала колата с голямото пукало — горчиво отбеляза Юсеф.
Вторият откос избродира капака. Блеър рязко зави надясно и полетя на зигзаг.
— Юсеф, вземи сака в краката ти.
Той погледна вътре и се опули.
— Хайде, вземай две, няма да те ухапят. — Блеър погледна в страничното огледало. Преследвачите рязко завиха зад тях. — Шибаните кретени идват от твоята страна. Когато ударя спирачките, дърпай халките и мятай!
С треперещи ръце Юсеф извади две гранати и се втренчи в тях.
— Как да махна халките?
— Със зъби, по дяволите!
Той страхливо се подчини. Картечницата излая отново. Горещото олово се заби в задната седалка на джипа, пръскайки стъкло и метал. Посипа се дъжд от парчета.