— Провидението ви доведе тук.
Изненадан от добрия му английски, Броди го зяпна, неспособен да каже каквото и да било. Непознатият се усмихна с разбиране.
— Да, говоря вашия език. Създателят ви доведе тук. Съдбата е като приливите и отливите на огромен океан. И ето че сега ви е изхвърлила на моя бряг.
Чюи надзърна през една цепнатина на вратата.
— Натрупали са се още. Стоят отвън в голям полукръг.
Старецът приближи и постави загрубяла от слънцето ръка върху рамото на Броди.
— Той е искал да видите това извращение на природата, това зло. Тук сте с определена цел. Птиците ще ви водят… Следвайте пътя на кукувиците, които снасят яйцата си в гнездата на другите птици.
Броди понечи да заговори, но не можеше да намери подходящи думи. „Ама че странен старец. Сипе загадки. «Кукувица» му отива идеално.“ Но нещо в очите му опровергаваше всякаква идея, че човекът е луд или оглупял от годините. Искрата на истината блестеше ярко в тях.
— Не се бой, синко. Трябва да имаш вяра.
И тогава чу необичайно познатото бръмчене на изтребител в небето, последвано от тракането на картечница. Сякаш прочел мисълта на Броди, старият суфи погледна нагоре и посочи стълбите.
— Виждаш ли, Той праща ангелите си да ви закрилят. Защо не се качите на покрива да ги поздравите? — след което се обърна, отдалечи се бавно и изчезна в сенките.
Чюи сви рамене.
— Какво имаме за губене? Хайде.
В помещението с трясък се посипа стъкло и нещо скочи през прозореца на гърба на Чюи. Мутантът пищеше и се гърчеше, докато раздираше до кръв скалпа и бузите на великана. Чюи нададе бойния си вик и рязко се извъртя, след което преметна нападателя през рамо и с все сила го тресна на пода. Онзи моментално скочи на крака. Хвърли се напред. От устата му се точеха дълги лиги. Чюи го сграбчи за рамото и заби дулото на картечния пистолет в корема му. Докато куршумите се забиваха в него, мутантът се затресе в спазми, сякаш бе хванал проводник с високо напрежение, и най-сетне се свлече на пода. Девлин и Чюи с тропот се затичаха нагоре, вземайки по две стъпала наведнъж.
7.
Блеър забеляза хеликоптера. Прелетя достатъчно ниско, за да познае, че хората около него са британци или американци. Мина над възвишението в посока към селото с намерение да завие и да се върне обратно.
— Какво правиш? — изкрещя Юсеф от задната седалка. — Приземи този звяр. Те ще ни помогнат!
Докато прелиташе ниско над селото, Блеър усети нещо нередно. Направи широк кръг и отново мина над постройките. Загледа с ужас как тълпата долу се нахвърли върху групичка бягащи американски войници, събори ги на земята и започна да… Свали пилотските очила, махна кожения шлем и разтърка очи. Нямаше грешка.
— Не! — изкрещя Юсеф. — Беше направил фуния с ръцете си над главата на Нур, за да го чува. — Закара ни направо в ада! Моля те, не кацай тук! Това долу са дяволски джинове! Ядат хора! Велики Аллах, спаси ни!
Блеър разбираше, че, макар да бе в истерия, Юсеф не е далеч от истината. Тълпата наистина ядеше хората долу и да я вземат дяволите, ако не сложи край на това. Пое дълбоко дъх и събра кураж. Зави надясно и отново направи широк кръг. Двигателят запищя като банши22. Блеър погледна контролния лост и видя червения бутон. Палецът й легна отгоре му, докато самолетът се спускаше надолу. Двете картечници на крилете затракаха, когато изравни машината и премина в бръснещ полет над селото. Блеър видя как бодовете се забиват в прахта и в масата трупояди. Обезумялата тълпа се пръсна. Профуча над тях и забеляза камионите. Бяха покрити с прах, но успя да различи големите червени букви по каросериите: ДЖЕНО-ДАЙН СИСТЕМС. Обърна за втора атака.
Горе на покрива Чюи и Броди гледаха как тъмната сянка на изтребителя се плъзна по площада. Глухото тракане на картечниците звучеше като раздиране на плат. Запалителните и трасиращи куршуми от крилете прорязваха въздуха и избухваха в пламъци, когато улучваха целта си.
След като самолетът се отдалечи, до ушите им достигна друг звук — стабилното бръмчене на хеликоптерни витла. Върху тях падна сянка. Мъчейки се да се задържат на крака под силния вятър на роторите, двамата заслониха очи и погледнаха нагоре точно когато другарите им започнаха да се спускат по въжета върху покрива. Броди различи тлъстата глава и зъбатата усмивка на Конърс, който му даваше зад картечницата знак с вдигнат палец. Бракс изтича при тях.
22
Банши — в ирландската и шотландската митология — жена призрак, чийто ужасяващ писък предвещава смърт. — Б.р.