— И ако това не е радост за наскърбените ми очи — викна му Броди.
— Май здравата сте се подредили, а, Броди. Някаква следа от другия екип?
Броди и Чюи се спогледаха мрачно. Чюи хвърли поглед към мелето долу, след което се обърна към Бракс.
— Да кажем просто, че са изчезнали при изпълнение на служебните си задължения, и да спрем дотук.
Объркан, Бракс се обърна към Броди с надеждата да получи по-добро обяснение. Броди кимна.
— По-късно ще направя отчет. А сега да се пръждосваме оттук.
Отново чуха пронизителния писък на двигател и се обърнаха. Крилете на изтребителя се наклониха, машината прелетя над тях и бавно започна да се издига, насочвайки се на изток. Бракс се намръщи.
— Нацистки изтребители, сини светлини, цял взвод изчезнали… И проклет да съм, ако не видях някаква красива червенокоска да управлява тази птичка.
Чюи изсумтя и намигна на Броди.
— Може пък да е маскиран ангел.
8.
Лондон
Високият риж свещеник чакаше търпеливо зад зелената линия пред митническото гише. Надписът над кабината гласеше: „Само за дипломати“. Мъничката ръка на Нур държеше здраво голямата длан на свещеника и нервно я стискаше за кураж. Ярките й виолетови очи гледаха нагоре към мъжа. Нур изучаваше лицето му. Беше меко и кръгло като сирене и й напомняше на пълна луна, осеяна с кратери. Свещеникът почеса пъпчивата си буза, погледна надолу и зелените му очи й намигнаха под гъстите рижави вежди. Физиономията му стана смешна и луничките на месестия му нос сякаш затанцуваха.
Беше техен ред. Застанаха пред гишето. Мъж с кльощаво лице взе паспорта на свещеника. На Нур документът й се виждаше хубав. Върху корицата му имаше златен печат с два кръстосани ключа. Митническият служител го отвори.
— Отец Доминик Кели, аташиран към ватиканския нунций в двора на свети Яков, с дипломатически статут.
Отец Кели се усмихна широко.
— Точно така. Да ви представя и младата ми повереница.
Докато плъзгаше новия паспорт по плота, свещеникът леко побутна момичето с коляно. Нур схвана намека, разпери полите на яркосинята си рокля и направи тромав реверанс, като се мъчеше да запази равновесие. Блестящите лачени обувки я убиваха на пръстите. Видя как бързата усмивка на кльощавото лице изчезва и се сменя с намръщена физиономия, когато митничарят забоде клюноподобния си нос в паспорта. Този човек изобщо не й харесваше, но тя помнеше заръките, които й бяха дали Блеър и брат й, отец Кели, преди да се качат в самолета. Лепна широка усмивка на лицето си и се помъчи да скрие колко уплашена е всъщност.
— А вие, малка госпожице, сте Гуендолин Грейс Кели — изрече със съмнение кльощавият и я стрелна с малките си очи.
На бузите на Нур се появиха трапчинки.
— О, можете да ме наричате просто Уенди, сър.
— Тя е моя племенница — обади се отец Кели.
Погледът на служителя се премести от едрата рижава коса и пепелявото отрупано с лунички лице на свещеника към светлорусата копринена коса и смуглата кожа на Нур.
Отец Кели се наведе напред.
— Осиновена е — прошепна доверително той.
Митническият служител изпуфтя и поклати глава, след което подпечата паспортите.
— Добре дошли в Обединеното кралство.
Настаниха се на задната седалка на блестящата черна лимузина. Нур се зазяпа в смешната шапка с червен пискюл на шофьора. Мъжът ги очакваше на паркинга и се отнасяше с отец Кели и с нея като с принц и принцеса. Харесваше го, дружелюбната му усмивка и пискливият му глас я разсмиваха. Изхихика при мисълта за физиономията на горкия Юсеф, когато Блеър най-сетне успя да приземи самолета край селото на братовчед му. Спомни си как стадото кози се пръсна под тях. От люлеенето на крилете я заболя коремчето. Успяха да закачат покрива на една къщурка и по някакво чудо кацнаха невредими, макар Блеър да бе казала, че самолетът бил „проклета развалина“.
После археоложката намери телефон и се обади на брат си, важен човек; живеел на място на име Италия, но в момента се намирал в някакъв град на име Истанбул в Турция. Той прати самолет за тях.
Когато видя как в очите им заблестяха сълзи, докато се прегръщаха на летището в Истанбул, Нур разбра колко много се обичат отец Кели и Блеър. Прекараха нощта в скъп хотел с хлъзгави копринени чаршафи и толкова дебели килими, че Нур се бе засмяла, когато босите й крака докоснаха пода. Гъделичкаше.