На сутринта излязоха на пазар и Блеър й купи хубави нови дрехи. Нур леко се натъжи, когато си помисли за семейството си. Блеър й намигна над чашата горещ шоколад и й каза да затвори очи. Когато ги отвори, се оказа опряла нос в голямо розово животно от плюш с копчета вместо очи. Блеър й обясни, че му викали Мечо. Нур се влюби в меката играчка и го нарече мистър Мъфинс. Не го изпускаше от очи, ядеше с него, спеше с него, а сега пътуваше с него към непознат нов свят. Знаеше, че Блеър ще ги настигне с друг полет. Беше й обещала. Беше казала също, че отец Кели може да прави чудеса и ще й осигури ватикански паспорт, който бе нещо като вълшебен билет. Билет, с чиято помощ може да посети далечни места и да отиде в дома на Блеър в Лондон, за да живее при нея. При мисълта за Блеър в крайчеца на окото й се появи мъничка сълзица. Страшно много й липсваше.
Завъртя се на място. Гладката кожена седалка заскърца под дирника й. Думата й се видя много смешна, когато я чу от устата на Блеър. Спомни си как се надигна от каменистата земя след злополучното кацане, разтърка задните си части и промърмори: „Никога вече няма да мога да паркирам сладкия си дирник на твърд стол“.
— Отец Кели?
Той й се усмихна топло.
— Моля те, наричай ме Доминик. Как ти се струва Лондон, мъничката ми?
— Толкова е голям, а сградите изглеждат стари и различни, сякаш са излезли от книжка с картинки.
— Защото са били рисувани много пъти в книжки с картинки. Чакай, имам нещо за теб.
Наведе се напред към шофьора.
— Отец Бенджамин, носите ли онази книга?
— Заповядайте — отвърна шофьорът и подаде книгата през седалката.
Отец Кели я остави в скута на Нур. Тя прочете заглавието. „Питър Пан.“
— В нея се разказва за едно момиче, което може да лети.
— Като мен ли? — попита Нур и нетърпеливо запрелиства книгата.
Той се усмихна.
— И името й е същото като това, което ти измислихме.
Нур сбърчи носле.
— Имаш предвид „Гуен-до-лин“?
Отец Кели се изсмя от сърце.
— Да, но карай с Уенди за по-кратко.
Нур вдигна очи, лицето й бе леко намръщено.
— В твоята къща ли отиваме? Много съм уморена и гладна. Може би жена ти ще ни сготви агнешко с ориз?
Двамата свещеници избухнаха в добродушен смях. Това обърка Нур. Не виждаше какво смешно има в агнешкото и ориз.
Големият черен „Мерцедес седан“ ги следваше на дискретно разстояние. Жената на мястото отпред говореше по мобилния си телефон, без да откъсва поглед от лимузината. Беше поразителна с прическата си в стил 60-е, високите скули и лебедовата шия. Но в същото време светлорусата, почти бяла коса и категоричната линия на челюстта й излъчваха нечовешка бруталност. Тънките й устни, боядисани с тъмноалено червило, бяха жестоки.
— В момента сме точно зад тях — каза тя. — Няма да има грешки.
Изви сапфирените си очи, заслушана в гласа отсреща.
— Ще се доберем до момичето на всяка цена.
Затвори телефона и запали цигара, оставяйки никотина да напълни дробовете й. Издиша и погледна за момент оранжевото пламъче, преди да дръпне отново. На устните й заигра тънка усмивка. Премести се по-близо до шофьора. Под шития по поръчка костюм на Армани носеше прилепнала по тялото блуза от бяла коприна, която подчертаваше едрия й бюст. Горните копчета бяха нарочно разкопчани, разкривайки щедрата цепка между гърдите. Разтърка шията си и въздъхна. Очите под неандерталското чело на шофьора се насочиха към гърдите й. Усети как погледът му се задържа върху тях. Нацупи устни, запърха с дългите си изкуствени мигли и отърка бедро в крака на шофьора. Показалецът на лявата й ръка проследи вътрешния шев на панталона му. Кокалчетата му побеляха от стискане на волана, масивните му мускули и бицепси се издуха под тясното сако. Докато се навеждаше да духне дима в ухото му, тя заби върха на горящата цигара в опакото на едрата му длан и завъртя жестоко. Той изобщо не реагира. Усмихна се мазно, без да откъсва сиво-жълтите си очи от пътя. Все още незадоволена, тя одра бузата му с дългите си червени нокти. Потече кръв и той разсеяно я избърса с ръчището си.
— Du drecksack! Ама че си досада, Ернст — рече тя и намусено се върна на мястото си.
Извади пистолета от кобура под мишницата си и вкара патрон в цевта, след което се загледа напрегнато в лимузината, облизвайки горната си устна с влажния връх на езика си. Двете горили на задната седалка избухнаха в подигравателен смях. Тя им кимна през рамо.