— Натисни газта… дошли са за детето!
Отец Бенджамин превключи скоростите. Лимузината се понесе назад и блъсна бронята на мерцедеса. Бенджамин върна отново на първа и натисна газта до дупка. Мощният V-8 двигател изрева, задните гуми засвириха и от тях се вдигна дим. Но тежката лимузина остана на място. Броните на двете коли се бяха заклещили. Страничният прозорец на шофьора внезапно експлодира. През дупката се подаде дуло със заглушител. Последва задавено кашляне. Двата куршума улучиха отец Бенджамин в гърдите, тялото му се разтресе на седалката и бавно клюмна напред. Доминик успя да различи единия от мъжете, който държеше някакъв блестящ инструмент в ръка. Вървеше към неговата страна на лимузината. Свещеникът закри с тяло Нур, за да я предпази от предстоящата атака. Тряс. Прозорецът се пръсна и върху Доминик се посипа дъжд от стъкло.
— Внимавай, du arschgesicht! — разнесе се дрезгавият глас на жената. — Ще нараниш детето!
Груби ръце измъкнаха Доминик от лимузината и го приковаха на паважа. Вдигна глава и видя как мъжете измъкват Нур от купето. Тя не се съпротивляваше, само стискаше до гърдите си плюшения мечок. Когато умоляващият й поглед срещна неговия, Доминик се опита да се изправи. Лъхна го тежка миризма на парфюм. Дългите крака на жената се заковаха пред него и скриха момичето от погледа му.
— Не мърдай, отче — спокойно рече тя и го ритна свирепо в ребрата с острите си обувки.
Чу се изпукване на кост. Доминик тихо изстена. Като в просъница видя как тя коленичи пред него, почувства как дългите й пръсти приглаждат косата му, усети горещия й дъх по лицето си, когато го приближи.
— Тихо сега, lieber23. Болката е gut, ja!
Прошепна го в ухото му, докато забиваше дулото на пистолета в наранените му ребра.
— Ханс, вземи и този — извика тя на един от нападателите. — Харесва ми.
10.
Броди Девлин кимна на морския пехотинец с момчешка физиономия, който стоеше на пост до вратата. Двамата с Чюи се качиха в асансьора и се спуснаха в недрата на американското посолство. Тръгнаха по стерилно белия коридор с неонови лампи, който водеше към комуникационния център. Един след друг поставиха длани върху четеца и погледнаха с дясно око в окуляра, който сканира ирисите им. Камерите проследиха движенията им и прехвърлиха отличителните им белези в компютъра за идентификация. С остро бръмчене тежката бронирана врата се плъзна настрани и двамата влязоха.
Подобно на коридора, голямото помещение бе боядисано в бяло. Цареше безукорна чистота — човек можеше да яде направо на пода. Покрай стените се извисяваха рафтове с електроника. Хладният въздух в комбинация с хром, блестящ метал и бели плочки придаваше на мястото студен и малко извънземен вид. Около дългата конферентна маса, затворена в дебела стъклена черупка, стояха педантично подредени въртящи се столове. Над единия край на масата имаше голям течнокристален дисплей в метална рамка. До него се мъдреше автомат за унищожаване на документи и чувал за отпадъците, които се изгаряха ежедневно.
Мястото, наречено „Клетката“, бе напълно защитено от подслушване. Непрекъснато се проверяваше за бръмбари, а когато вътре се събираха хора, се спускаше филм, който пропускаше образ и звук само в едната посока.
Някои се бяха изсмели на идеята за къртица в посолството, която чете по устните. Но когато това се оказа реалност, взеха нужните мерки. Компютърджиите седяха зад конзоли и работни станции и пресяваха информационния трафик на посолството. Зад една по-голяма конзола в ъгъла се намираше командният център, който служеше като многоканален посредник между екипите за наблюдение и охрана. Компютърджията, погълнат от наръчника с трикове за най-новата версия на играта „Хало“, вдигна глава.
— Скучен ден, а, Рейнълдс? — поздрави го Броди.
Младокът сви рамене.
— Работата си върви. Какво има, майоре?
— Междуведомствена среща. Искам да заглушиш конферентната стая.
— Има я в графика — каза компютърджията и посочи окаченото на конзолата разписание. — Соренсън ли я свиква? — попита той с блясък в очите, който направо си плачеше да го сритат в задника.
Посолството бе малък свят и слуховете се разпространяваха като горски пожар. Броди знаеше, че шефът Бил Соренсън е бесен от пълното прецакване в Сирия. Но като цяло Бил беше добър ръководител и здравомислещ човек.