— Никой не харесва умниците, синко — мрачно рече Чюи.
Леденият му поглед определено изнерви компютърджията, който преглътна с мъка и кимна пресилено. Вратата избръмча. Влезе лейтенант Бракстън с още двама души. Броди разпозна единия като главен инспектор Адам Нюли от CO15, известен официално като Специален филиал — отдел на Скотланд ярд, занимаващ се с крупни престъпници и контратероризъм. Другият бе дребен, скован и с воднисто сини очи, които обгърнаха наведнъж цялото помещение. Погледът му бе буден и интелигентен. Беше доста пълен, но тлъстините му донякъде се прикриваха от елегантната кройка на тъмния костюм. Лицето му бе сивкаво — бледо, кръгло — от онзи тип, който бързо се забравя. Приличаше на човек от старата школа — Тайните служби на Нейно Величество. От работата си с тях Броди знаеше, че повечето са метросексуални, както ги наричаха от другите отдели — по-скоро хилави сноби в скъпи костюми и издънки на елитни университети, отколкото на прословутия агент на МИ-6, изигран от Шон Конъри. Или казано направо, това бяха шайка долнопробни типове, които не се доверяваха на никого извън своя кръг. Нюли се завтече да ги поздрави, протегнал тънката си белезникава ръка.
— Ей, момчета, отдавна не сме си чукали челата.
Броди забеляза куфарчето, закопчано с белезници на лявата му китка. Когато Нюли понечи да се здрависа и с Чюи, великанът предпочете да постъпи като типичен индианец — остана мълчалив, неподвижен и с каменен поглед. Слисан, Нюли го огледа от глава до пети.
— Господи, Броди. С какво го храните този?
— Майоре — обади се Бракс. — Това е сър Нейджъл Къмингс от…
— Нашите скъпи приятели от Леголенд. — Броди използва прякора на Централата на Тайните служби на брега на Темза, чиято шантава сграда приличаше на кубчетата на детския конструктор.
— Удоволствието е изцяло мое, майор Девлин — рече Къмингс с пренебрежителна усмивка.
После се обърна към Чюи, който неохотно протегна ръка и се представи. Дебелакът повдигна вежди и отказа да се здрависа. Къмингс огледа останалите и заговори сякаш Чюи го нямаше.
— Рейнденсър, а? Американски червенокож от плът и кръв, колко необичайно.
„Копелето току-що си стъпи на хуя“, помисли си Броди и трепна. Пое дълбоко дъх и издиша енергично.
— ЕЕ-ТО-ШНЕЕ, ХО-НАУ-ЙЕ — изрече с безизразна физиономия Чюи.
Къмингс го погледна объркано, но после на тлъстото му лице се изписа разбиране.
— А, родният ти език, стари момко. Колко очарователно наистина.
Броди прехапа долната си устна, за да не се изсмее. Чюи го беше научил достатъчно на езика на дакота; великанът току-що бе нарекъл Къмингс лъжливо копеле. Чюи се ухили.
— Te futeo et equum tuum — добави той.
Къмингс поклати глава с още по-объркано изражение. Сви равнодушно рамене. Тлъстите му пръсти с грижливо поддържан маникюр измъкнаха от джоба на сакото златен часовник на верижка. Златистите му очи примижаха.
— Доколкото знам, срещата е уговорена точно за петнадесет и тридесет или иначе казано — след четиридесет и осем секунди. — Хлопна капака и закрачи небрежно към Клетката с ръце в джобовете.
Броди се обърна към Чюи.
— Схванах първата част, но какво беше онова накрая, по дяволите?
— Напоследък се опитвам да намаля псувните, шефе — стеснително обясни Чюи. — Затова залегнах малко над латинския.
— И какво?
— Казах на чекиджията да върви да се шиба и да го сложи и на коня си.
След като зае мястото си на масата, Броди включи интеркома.
— Рейнълдс, заключи и пусни завесите.
Вратата се затвори с пневматично съскане и екранът се спусна. Зеленият кодиран телефон иззвъня. Девлин се извини на останалите и вдигна. Трепна, когато видя, че Чюи се е наместил до дъртия дървар Къмингс. Замириса му на беля с главно Б. В слушалката се разнесе гласът на Соренсън.
— Девлин, чуват ли ни?
— Не, сър, но останалите са тук и чакат.
— Добре, ще ми отнеме само секунда. Нямаме никакви нови вести за изчезналите участници в операцията. За преговори със сирийците за връщане на телата не може да става и дума. Последните сателитни снимки показват, че сирийски самолети са бомбардирали целия район и направо са го затрили от лицето на земята. Доколкото можем да определим, селото е било биогенетичен експеримент, който ужасно се е оплескал, и някой е искал напълно да заличи следите си.
Гласът на Броди засече.
— А семействата на момчетата?