— Лично им се обадих. Не исках да научават по друг начин.
Усети болката в гласа на Соренсън. Той беше прям тип.
— А сега на въпроса. Имаме сведения, че Ал Даджал е в Европа и се насочва към теб.
— Нагло копеле, а?
— Това може да е най-голямата му слабост. Използвай я.
— Разбрано, Бил. Имаш ли представа кой му е свръзката тук?
— Точно затова уредих тази междуведомствена среща. Трябва да държим капака затворен, че иначе всички ще поискат парче от баницата.
— Но не и нашите гости?
— Щом чуеш брифинга, ще получиш по-ясна представа, майоре. И още нещо…
— Този път няма да остана с празни ръце, сър.
— Добре казано. А сега пусни конферентната връзка.
Всички обърнаха глави, когато вратата изсъска и Скаут Томпсън се промъкна стеснително в помещението, закъснял както обикновено. Скаут имаше слабост към жените и нощните клубове и в момента очите му приличаха на прогорени в одеяло дупки. Но като цяло беше добро хлапе. Броди му хвърли мръснишки поглед, колкото да се заяде с него. Гласът на Соренсън изпука от говорителя в центъра на масата.
— Господа, ще започваме ли?
Седящите го поздравиха кратко.
— Както знаете, нашите правителства имат огромен интерес към Ал Даджал и всички ние платихме прескъпо, за да спрем точно сега. Според последните сведения миналата седмица се е намирал в Истанбул. Източниците ни съобщават, че търси антики. За съжаление изгубихме дирите му, преди да успеем да пратим екип да го прибере. И, както обикновено, турските тайни служби не изгаряха от желание да ни съдействат.
— Антики ли? — попита Къмингс и наклони глава.
— Точно така. По всичко изглежда, че проявява голям интерес към една карта, изложена в музея Топкапъ, известна като Картата на древните морски крале. Създадена е през шестнайсети век, но ако се вярва на преданието, за нейна основа са послужили карти от времето на Александър Велики. Както и да е, важното е, че прехващане на клетъчния му телефон потвърди, че смята да продължи към Лондон, но не знаем точно как или кога, а само, че ще бъде скоро.
— Възможни свръзки? — попита инспектор Нюли.
— Инспекторе, мисля, че вече можете да се досетите въз основа на сведенията, които помолих да споделите с екипа ми.
Нюли кимна, вдигна куфарчето на масата и разкопча белезниците си.
— Сателитите минаха на няколко пъти над селото, майор Девлин… преди то да бъде унищожено — продължи шефът. — Моля обърнете внимание на екрана.
Защитените конферентни връзки даваха възможност на Соренсън да управлява дистанционно цифровия дисплей направо от Вашингтон. Пикселите показаха колона камиони. Образът се увеличи върху логото: ДЖЕНО-ДАЙН СИСТЕМС.
— ДЖЕНО-ДАЙН СИСТЕМС, господа — продължи Соренсън. — Какво правят техни камиони в това затънтено, забравено от бога сирийско село? Мистър Къмингс, бихте ли ни запознали по-подробно с компанията моля?
Къмингс прочисти гърлото си.
— ДЖЕНО-ДАЙН е международен консорциум със седалище в Обединеното кралство. Негов основател и изпълнителен директор е Хайнрих фон Гант.
На екрана се появи снимка на Гант.
— По националност е германец, емигрирал в Англия след войната. Съответно е променил и името си. Истинското му име е Хайнрих Щрайхер фон Ганцигер. Учен и индустриалец едновременно.
— Опасна комбинация — обади се Нюли.
Къмингс изви очи към тавана.
— Мога ли да продължа, без да ме прекъсвате, моля?
Броди се загледа в лицето на Гант. Човекът бе стар като греха, с дълга копринена бяла коса, сресана назад. Лицето му беше като изсечено. Имаше високоинтелигентно чело, тънки като бръснач устни и дребни жълтеникави зъби. Като се вгледа по-внимателно, Броди забеляза нещо странно. Неясно защо, но физиономията му се струваше някак изкуствена, почти като маска. Къмингс продължи монотонно:
— Официално Гант е машинен инженер, макар че освен това се е самообразовал… занимавал се е с всичко от физика до философия и владее свободно шест езика. Страст са му историята, археологията и антиките, особено старите книги. По време на войната е участвал в разработката на германските „оръжия на бъдещето“. Имал е остри разногласия с Вернер фон Браун24 относно непосредствената полза от ракетните програми Фау-1 и Фау-2. В биографията му има и елемент на мистика. Членувал е в окултна пангерманска организация, известна като Der Vril Gesellschaft или Обществото „Врил“, издънка на прословутото Общество Туле. Става дума за същата онази група аристократи и интелектуалци расисти, издигнала на власт Хитлер. Участвал е в създаването на нацисткия окултен център „Аненербе“, което много добре пасва на интереса му към археологията.